Кензи се спусна внимателно на земята, но коленете и се подгънаха и тя рухна на пода. От една страна искаше да успокои Дайсън и да му каже, че всичко е наред, но от друга... Всичко я болеше, цялото и тяло бе покрито със синини и охлузвания. Чувстваше се омърсена. Вината обаче бе най-страшна от всичко, чувстваше вина, че е предала Бо. чувстваше вина, че е позволила на Дайсън да загуби контрол. И най-вече чувстваше, че е предала себе си. Това грешка ли беше или наистина го искаше? Той изнасили ли я или прави любов с нея? Беше толкова объркана и безпомощна. Момичето се хвана за мраморния умивалник и се изправи с мъка на крака. Смъкна разкъсания чорапогащник и го хвърли в кошчето. внимателно изми размазалата се по бузите и осна линия и педантично се приведе в нормален вид. Имаше крещяща нужда от душ, иначе щеше да полудее. Тя нежно подхвана Дайсън и го поведе навън.
-Да се махаме от тук. Ще те откарам в къщи и после се прибирам и аз. Време е тази нощ да приключи.