Бърлогата на Дайсън

Дома на Дайсън не беше нищо соено, но пък беше винаги изключително неподреден и понякога дори мръсен миришейки на неговата вълча миризма.

Ключа влезе във вратата и с едно щракване се оключи почти мигновенно.Цялото това движение костваше доста усилия нае особено добре чувстващия се Дайсън.Той отвори леко вратата и се провлачи едвам едвам с бавни стъпки вътре последван от Кензи.Подбря ръце на стената и задиша тежко.Имаше чувството,че бе пропатувал огромно разстояние и бе участвал в някакъв маратон зощо си беше малко изморен, а и дишането му беше видимо затруднено.Глават го наболяваше или по-точно слепоочието и явно това беше някой от страничните ефекти на онази проклета отвара.
- Влизай1Настанявай се както намериш за добре. - каза той някак си отегчено все едно беше робото на автопилот без да обръжща особено внимание какво прави или говори.

Кензи през целия път подпираше Дайсън, който явно бе на път да се разпадне. Отварата го бе поразила доста по жестоко от колкото нея. Щом веднъж го стовари в мекото кресло тя седна внимателно до него и започна да го зяпа с изучаващ поглед. Защо се бе получило така. Какво бе накарало отварата да му подейства по-силно.
-Добре ли си? - попита внимателно момичето и нежно положи длан на челото му. - Целия гориш! Имаш нужда от студен душ.
Въпреки протестите му тя настоятелно го избута до банята и се опитваше всячески да не гледа към голото му тяло. Това не беше редно. Може би само един поглед... Тя крадешком притвори едното си око, но щом го видя и замръзна с широко опулени очи. Ама той още... Ама нали уж... Тази отвара явно му действаше наистина силно.
-Боли ли? Попита съчувствено и срамежливо Кенз, като се стремеше да избягва прекия зрителен контакт с очите му.

- Не! -отвърна той докато водата се стичаше по голото му тяло.
Изглежда отварат наистина си беше силничка защото той имаше неспираща ерекция дори с Кензи в банята се увеличаваше дори.Може би все пка тя беше причината за това, а не сранната течност окято бе изпил.
Той леко примижваше с очи опитвайки се да вфокусира погледа си именно върху нея.Можеше да се закълне,че тя го гледа там долу.След няколко примигвания успя да възстонови погледа си отново нормален.
- Не ме боли никак даже. - каза той усмихвайки се вяло гледайки право към нея докато се наслаждаваше на ободряващия душ. - Стига ти да си тук!

Кензи прехапа несигурно устни. Уж отварата бе спряла да и действа пък и след случилото се в бара... Само че защо не спираше да го гледа? Тя се предстраши да срещне погледа му и преглътна мъчително. Тези очи... Направо я хипнотизираха. Тя се прокашля деликатно, за да прочисти гърлото и прошепна едва, едва борейки се със заекването, което стягаше гърлото и като менгеме.
- Аз.. У-у-убеден ли си, че го искаш? Знаеш... отварата... Пък и какво ще стане после? Няма да можем да се погледнем в очите.
Тя замлъкна и отново сведе поглед, но и този пат не можа да се сдържи и се втренчи в него. Отварата още му действаше. Или все пак не беше само отварата? Момичето като ръководено от невидим кукловод бавно си събу обувки, без тях изглеждаше още по-мъничка и дребна, след тях и полата, корсета... Скоро и бельото и последва същия път към пода на банята. Кензи с плахи стъпки се приближи към душкабината като с една ръка прикриваше гърдите си, с другата пое протегната длан на Дайсън и пристъпи вътре.

Дайсън беше басолютно неспособен да свали очи от нея.Той облиза устни жадно и държейки ръката й с длан я покани да влезе вътре и да дойде по-блози към него под душа.
- Да искам го!Повече то всичко......и не ми пука за тъпата отвара.....само за теб мъниче, разбери го вече! - тихо прошепна той като я погали нежно по бузата и се наведе да я целуна нежно по устните.След това бавно отмести ръката й от гърдите й още щом се разкри прекрасната гледка пред очите му, той ахна.Наведе се и пое едната и гърда в устата си да смуче зърното й а другата мачка се със свободната си ръка ентусиазирано гледайки нагоре право в красивите й очи.Ерекцията му се увеличи още повече и се отърка между краката й.

Момичето ахна тихичко щом устните му погалиха гърдите и. Думите, които изрече Дайсън я накараха да се разтопи. Толкова отдавна не се бе чувствала специална. Все пак Бо бе тази, която очароваше всички. Тя бе винаги невзрачното човече, което се мотаеше в краката на всички. Но думите на Дайсън... те я накараха цялата да затрепери и да се разтопи в обятията му. От устните на девойчето се откъсваха нежни и деликатни въздишки при всяко нежно пърхане на езика на вълка върху чувствителната и плът. Тя нежно прокара деликатните си пръсти по челюстта на върколака и приближи устните му до своите. Първоначално целувката и бе нежна и плаха, но жегата излъчвана от тялото му бързо я завладя и тя пъргаво отскочи от плочките и уви краката си около кръста му. Езиците им танцуваха вихрен танц, докато ноктите на момичето чертаеха невъзможни фигури върху гърба на вълка. Тя с мъка отдели устните си от неговите, за да прошепне нежно в ухото му.
-Сигурен ли си в това, което правиш?

Поклащайки глава в пологителен отговор, той се усмихна и я целуна нежно по бузата.
- Никога не съм бил по сигурен за нещо през целия си живот! - прошепна той отново целувайки устните й пламенно.
С няколко плавни плахи стъпки упря гърба и в съклото на душ кабината й без да чака много много, предприе проникване като плъзна целия си мокър член дълбоко в нея и започна да навлиза с ритмични тласъци.Преди това обаче хубаво отърка влажната главичка срещу срамните й устни с известен натиск и чак тогава го направи.
- Ммм искам те Кензи....искам да си само моя!!! - тихо промълви преди да започне да целува устните ти отново движейки се в нея и дръжейки яс ръце за бедрата здраво.

Кензи за пореден път се удивляваше на нечовешката му сила. Дайсън без проблем понасяше тежестта и сякаш бе лека като перце. Трябваше и известно време преди да свикне с мисълта, че няма да я изпусне или да паднат и двамата на пода. Момичето изви гръб като доволна котка наслаждавайки се на всяко негово движение и стенейки тихичко от удоволствие. Дори и бе трудно да повярва че случилото се до този момент не е просто лош кошмар. Тя изведнъж се стресна от мисълта, че това може да е просто един сън и на сутринта ще се окаже отново сама на дивана прегърнала бутилката вино. Дишайки учестено под мощните тласъци на вълка тя се вкопчи още по-силно в него и прошепна жално:
-Ощипи ме! Докажи ми, че това не е сън! Не искам утре отново да се събудя сама.
Толкова и беше хубаво в прегръдките му. За пръв път от години се чувстваше в абсолютна безопасност, закриляна, защитена. А и усещането на вълка вътре в нея я караше да се топи от удоволствие.

- Моя си, само моя Кензи! - прошепна той и леко я охопа по врата за да и докаже,че това не беше сън, а самата реалност.
Дайсън заисли мощните си тласъци като сложи палеца на дясната си ръка на хъблоцити е и го притисна там между прешлените леко, достатъчно за да го усети.Навлизаше абсолютно целия вътре в нея и топките му се дряха при всеки един тласък.Чувството да бъде вътре в Кензи беше повече от невероятно, но бъзбудата му се увеличваше и той ставаше като,че ли все по грубичък в ласките си.Стъклото на душ кабината на което тя се бе болегнала се тресеше под дивите необуздани резки влизания на вълка в малката Кензи.
- Ах....харесва ли ти? т иедва успя да произнесе тойс с задъхания си глас.

Кензи почти загуби съзнание от наситените усещания. Никога преди не беше го правила с Фей и едва сега се убеди колко са силни и издръжливи тези същества. Тя усещаше как гърба и се блъска в стъклената стена при всеки мощен тласък. Ако можеше да мисли тревзо вероятно бе се разтревожила стъклото да не се счупи, но не. В главата и нямаше място за такива мисли. С пронизителен писък момичето се вкопчи в Дайсън разтърсвано от силни гърчове и спазми преминаващи по цялото и тяло. Когато и последните тръпки отминаха тя се отпусна безжизнено в обятията му и се прозя сладко. Тя бе просто човек и емоциите от тази вече и бяха дошли в повече.
-Сън - прошепна завалено Кензи. - Умирам за сън.
Със закъснение разбра, че той още продължаваше да е в нея. Тя само се усмихна и люшна бедрата си напред.
-Но след това сън - промърмори решително сподавяйки поредната прозявка.

Той продължи мощно да тласка целия си надървен челн вътре в нея като сложи ръкцете си на ямките от страни на коремчето й да притиска докато я чука бясно с ярост.Циците й се разтресоха и той засили бързината и скоростта с която проникваше в нея.Стъклото тново се разтресе а Дайсън изръмжа доволно гледайки Кензи право в очите.Надървения му мокър член леко пулсираше дълбоко в нея през цялото време като дори вибрираше понякога.
- Ще спим после.....заедно. - каза той тихо и я ецлуна по устнит като вкара език вътре да я обрлближе хубаво и да си поиграе с нейния.

Кензи едвам се държеше на крака. Ако не беше вълкът да я придържа сигурно вече щеше да се е свлякла надолу по стъклото.
-Дайсън наистина, нямам сили повече - прошепна тя задъхано едвам удържайки напора на силните му тласъци. От една страна и беше страшно хубаво, но от друга просто не можеше да се държи отворени очите вече. За нейна щастие след още няколко такива разтърсващи тласъка идвамата стигнаха кулминацията и се вкопчиха здраво един в друг. Когато всичко свърши и тя бе милостиво отлепена от стъклото двамата с любопитство огледаха ситната паяжинообразна мрежа от пукнатини. Още пет минути и стъклото щеше да се счупи под напора им.
-Видя ли - подкачи леко Кензи, но просто нямаше сили да задълбава повече дори в шегата. - Да върви да спим - промърмори прозявайки се тя и със залитаща походка се отправи към леглото. Утре щеше да мисли каква каша е надробила, но сега имаше нужда от дълъг и здрав сън.

Понеже май Кензи изпитваше трудности да се добере до леглото, Дайсън и помогна с това.Съвсем скоро вече и двамата спяха гушнати чисто голи под одеалото като си поделиха единствената възглазвница която се намираше на леглото.Коклокто до стъклото в душ кабината, със сигурност то щеше да бъде сменено защото имаше голяма вероятност скоро да се счупи дори и само след няколко душа.Иначе и двамата заспаха почти веднага след като се завиха и се придърпаха един към друг колкото се може по-близко прилепени.бурните вълнения под душа, а и преди това се оказа малко в повечко с онази прословута отвара която допринесе също до това им състояние.