Спамче.....

First topic message reminder :

Ето аз почвам, вие сте нататък.

Ммм...не ще, иска ми вход...копирай или направи един шот...интересно ми стана ^^

Герой номер 1:

Джонатан Б. написа:

Лондон, Началото на миналия век.

Писане by Джонатан Б. on Съб Апр 20, 2013 10:31 pm
В началото на ХХ в. Лондон бе мрачен. Целият град бе обхванат не само от задушливо лютата индустриална мъгла, но и от мрачната атмосфера на страха. Столицата на Империята бе опасно място, пълно с пълен асортимент криминални елементи, като се започне от дребни, но ловки джебчии и се завърши с емоционално и психически нестабилни жестоки убийци, чието хоби е да си играят на котка и мишка с милите господа от Скотлант Ярд. Разврата също бе на ниво, бордеите на Уайтчапъл бяха набрали популярност из цяла Европа.
Да, Лондон по онова време определено не бе утопичен оазис. Именно това привличаше Джонатан към мъгливия мегаполис. Мътните води на Темза, които с малко усиля биха могли да бъдат и изорани му напомняха по особено мил начин за родните му адски измерения. Хората определено се баха постарали да си изобретят свой собствен пъкъл, който един демон с гордост би могъл да нарече свой дом.
Конкретно този демон, обаче, не беше като другите. Той бе зарязал всички онези диви и първосигнални инстинкти, който ръководят повечето му събратя и се бе отдал на стоменената основа на логиката и разума. Нямаше нищо по-успокояващо и вдъхващо сигурност от увереността, че всички жалки хорица са просто книги, чието резюме е ясно и четливо написано на лицата и в поведението им. Девизът на Мистър Брантнър бе "Аз анализирам" и той го следваше неотклонно вече няколко века. Дори в този един момент пред пълната зала той изучаваше лицата на студентите си в опит да открие някакви заченки на зрял разсъдък. Почти се беше отчаял. Младите хора го гледаха мълчаливо и признаци на възприемане, относно казаното до тук се четяха по физиономиите на малцина. Мислено демонът извъртя очи и се опита да обобщи казаното до тук с простички и лесно смилаеми думи.
- На кратко идеята на Фройд е прогресивна с това, че базира цялостното развитие на индивида на детството и начина по-който той е въведен в обществото. Според него динамиката на психическите конфликти се базира върху противопоставянето на дълбинните импулси на човешкия индивид и изискванията на обществените норми, закони и ценности. Веднага след раждането си, за разлика от другите животински видове, човешкото дете бива подлагано на специфичен тренинг, през който се научава първо чрез външна принуда (родители/настойници), а после и чрез вътрешна принуда (Суперего), да контролира своите импулси. И тъй като много малко бебета/деца биват тренирани в това поведение по не-травматичен начин, то повечето емоционални и психически проблеми на възрастните могат да бъдат проследени до травма от детството, в периода в който е била оформяна базата на психическата структура на пациента.
Демонът замълча и огледа студентите си. Една се отличаваше радикално от останалите. Долорес. Лолита, както я наричаха някой от по-близките до нея момичета(не, че тя се сближаваше прекалено с когото и да било) бе най-прекрасното същество, което бе виждал в цялото си съществуване. И освен това притежаваше очарователен магарешки инат. Спореше с него за почти всички и това го подлудяваше. Караше го да я уважава, да иска да я опознае. Дори в момента гледайки очарователната и смръщена муцунка Джонатан предвкусваше сладкото удоволствие от спора. Цялото му тяло се напрегна като струна в очакване.
- Имате да споделите някаква различна теория ли мис Долорес?

Герой номер 2

Лолита написа:

Интересен бе начинът, по който определени личности се появяваха в живота ни, оставяха толкова трайна следа в него, а след това изчезваха, или забравяха за всичко... Мислите ни отново и отново щяха да се въртят в една окръжност, почти до полуда, без дори да си даваме сметка, че другият дори не подозира за тези наши терзания. Подобно влюбването, ще се надяваме, че същия обект на осмисляне мисли за нас, че чрез изпратената енергия на мисълта, ние му въздействаме... но накрая идва сладко-горчивото разочарование, прошепващо с тънък и хаплив глас „Илюзия“. Но без илюзии как можехме да съществуваме? Илюзията, която си създавахме за света, който всъщност сами изграждахме в представите си? (Илюзията за обичания обект, без която не можехме ... да обичаме - представете си, можеше ли някой наистина да анализира до такава степен друго човешко същество, че да знае не само мислите и чувствата му, но и подсъзнателните му подбуди? Подобно нещо като човешкото съзнание, колкото и просто да бе при определени личности, винаги имаше с какво да ни изненада,а и простичкия факт, че се бяхме срещнали с него, показваше че има какво да научим...)Самият ни живот бе една смешна илюзия, а защо не един сън и когато излезехме от този сън след капана на смъртта, истинският живот едва тогава да отвори обятия за съществото ни...
Мислите препускаха като тъмна и дълбока река през съзнанието на тъмнокоската, която чуеше ли Фройд, мозъкът й веднага продължаваше „Време за почивка. Няма да слушам“. Според нея той беше един егоцентричен псевдоразбирач, който си правеше гаргара с онова, което си мислеше, че вижда и се опитваше чрез префърцунени думи да каже нещо тотално грешно. Черното си е черно, бялото си е бяло. Другите цветове са плод на това. Или - другите цветове не съществуват, те са грешни! Издокараните му изречения обаче до такава степен можеха да смутят ума, че въпроси от сорта на „Какво означава еди-какво-си?“ липсваха, за да не би да си помислеха другите, че питащият е глупак. Никой не разбираше... но се срамуваше от незнанието си и това незнание в следствие се превръщаше в една празна дупка.
А теорията за Свръх азът бе най-големия ужас в психоанализата и след по-малко от година, когато се дипломираше, смяташе да покаже колко всъщност смешни са думите, които псевдоразбирачите като него си мислеха, че осъзнават и имат право да налагат като мнение над околните. Подобни хора тя вече бе определила като балони. Балони, които се надуваха ли надуваха с празни и повърхностни приказки, но когато човек понечеше да задълбае в собствените им мисли... се пукаха.
Очите й следяха очарованието на дъждовните капки, които се сблъскваха със стъклото и се разливаха по----
-- Имате да споделите някаква различна теория ли мис Долорес? - нещото, което я накара да се върне обратно на земята, бе името й. Този човек обичаше да я провокира винаги - в клас, случайно засекли се по коридора, по време на какъвто и да е разговор...Също така знаеше за неприязънта й към Зигмунд... Очите й се срещнаха с неговите и токовите импулси преминаха по лявата й длан.
Да, първото насоляване на Фройд щеше да бъде тъкмо в часа по психология.
- Това са глупости. Психиката се гради и саморазрушава цял живот. Човек сам избира дали да бъде съсипан от обществото, в което САМ решава дали да бъде приобщен или не и също така сам решава дали да бъде глава, която останалите да уважават. Но съм съгласна с това, че родителите и самата среда, самият заобикалящ ни пейзаж действат най-силно на индивида по време на израстването му до определена възраст. След това обаче, подобно съдбата, смятам че човек САМ гради както себе си, така и пътя, по който върви. Може да бъде сринат до основи и да се възобнови чрез съзнанието, което други са смятали за слабо. Теорията на Фройд е простичка, но изречена със сложни и префърцунени думи се превръща в сложна за разгадаване, поне за повечето индивиди, схема. - спря, за да си поеме дъх и усети как всички погледи се бяха обърнали към нея, повечето от които с объркани такива. Онова, което предизвика усмивката й, бе именно споменът за нея самата. Околната среда влияеше много над мозъка ни - тя не бе свръхестествено същество = тя не бе специална. От къде идваше това насаждане? Отвън. Ето, думите до някъде бяха правилни, но човек сам избираше дали да бъде подвластен на обществото или сам да се справи с него.
Ако трябваше да бъде честна, предпочиташе да смята, че обществото е едно цяло, че земното кълбо е едно цяло, една енергия, която трябва да вибрира в хармония... но тъй като никой не мислеше по този начин, егото си оставаше его до гроб. - Не хората ни променят и правят „изкривени“, а ние самите. Нашите убеждения, нашите виждания, нашите прозрения в света, който е наша илюзия, защото всички виждаме това, което искаме да видим, без значение подсъзнателно предизвикано или не. Фройд пасти да яде пред истината за Истината. - подпря главата си отново и изви лице към прозореца. Не харесваше Фройд.

а познай кой съм аз?

Да не изпадна в транс?

О, току-що ми запали мозъка. Чака йда се отърва от това, мойто русначе, че реши да легне върху клавиатурата...хм, интересно РП сте водели обаче, кефи ме, пък е засегната много серизона част от психологията, това някой професор ще вземе инфакт да получи...съвсем серизоно...Иначе, в първия момент си помислих, че демона е твоя герой, обаче после, когато прочетох и мнението на Лолита, това своенравно разсъждение...май това си ти? От два поста до такова заключение стигам...и егати отегчения демон, горкия :Д

Аз съм демона! Лолита не може да пише! Как може да ми сравниш стила с нейния?! Мацката като хване една дума и я чопли 10 реда. Аз не пиша така.

Е, както казах, от два поста само това разбрах...иначе защо да не може, добър подбор на думи има, поне от моя филологическа гледна точка, като за РП си е много добре, ти да знаеш какви други ги има, направо ме хваща страх...а мен ме хваща страх и от мен самата, когато ме мързи много, което от известно време се случва често...

Да бе, всеки има некадърни постове, но поне се съобразяваш с историческите събития. Тук става въпрос за Англия в началото на миналия век.

С риск да ти изпържа мозъка отново... Това мнение на жена от началото на 20-ти век ли е?

Джонатан Б. написа:

Демонът гледаше преценяващо младото момиче. Веждите бяха свъсени в решителна гримаса, а напрегнатата поза на тялото и издаваше готовност за спор. В красивите очи блестеше очарователното пламъче на магарешкия инат. Бледа полуусмивка трепна в едното крайче на устните на Джонатан.
- Мерете думите си мис. - промълви лениво той. - Доводите ви са меко казано неубедителни. Липсват ви основни стълбове в обосновката. Не забравяйте, че Фройд е един от най-прогресивните новатори на нашето време и в теориите му има не малка логика. Той също така за разлика от вас приважда доказателства към думите си.
Докато говореше демонът забеляза как кожата на момичето настръхва от явната и публична провокация. Джонатан въздъхна мислено, осъзнал, че ще му се наложи да и предаде един неособено безболезнен урок. А именно никога да не спори без достатъчна предварителна подготовка, още повече пред публика.
- Вие твърдите, че човек сам се изгражда като личност Долорес, но забравяте, че има документирани случаи на хора отгледани от животни. Тези хора се държат именно като такива - като животни. Всяко същество, като това се наблюдава по-ясно при бозайниците, защото там връзката родител дете е най-продължителна, навлиза в живота, копирайки родителите си или поне тези, които приема за такива. Идеята е че никой не се ражда научен. Човек започва да взима самостоятелни решения едва след като придобие достатъчно развит разум. Този разум, млада госпожице, не се появява от въздуха. Той се възпитава, насърчава, насочва. Именно това е ролята на родителите и на началното възпитание. Те подготвят индивида, за да се влее в обществото. Едно общество сковано от множество неписани правила и стереотипи, в които ако не се впишеш биваш отхвърлен. А човекът е социално животно, мис Долорес, той не може да съществува като отделен индивид сам по себе си, той има нужда да се впише, за да бъде пълноценен. Именно тези начални социални умения трябва да бъдат програмирани още в детството на индивида от неговите родители. Проблемът, както правилно посочва Фройд, е че този процес трябва да бъде проведен много внимателно и да се избягват грешки, защото на този етап от развитието могат да бъдат фатални. Вземете за пример Комплекса на Електа(нещо което Фройд отрича, но аз съм доста по-склонен да се съглася с Юнг по въпроса). Младото момиче лишено от силна бащинска фигура започва да я търси във всички останали мъже в живота си и това е факт. Тази липса до такава степен се загнездва в съзнанието на младата жена, че я оформя както като личност така и като социална клетка. Тя през остатъка от живота си търси фигурата на бащата. И тук Долорез намираме генезиса на вашата заблуда. Този комплекс се корени в детството и е резултат на външни фактори, а не на вътрешен избор както вие застъпвате в тезата си.
Демонът замълча и се вгледа в чертите на девойката. Тя бе изумителна като ангел. Напомняше му на Ирис, любимото му цвете, толкова нежна и същевременно борбена и готова да се бори, за да оцелее. Имаше нещо в цялостното и излъчване, което го караше да се топи. Харесваше му да я предизвиква, да изучава до къде би стигнала в името на спора. Харесваше му да наблюдава кипящия под повърхността да красивите и черти гняв. И най-вече му харесваше, че той ръководеше емоциите и в този момент. Осъзнаваше, че дори една негова окуражителна дума би я зарадвала, би я успокоила. Емоциите и бяха във властта на неговото красноречие и това го караше да се чувства като господар на света.

Лолита написа:

Изслуша докрай думите му, докато продължаваше да наблюдава дъждовните капки и едва не се задави от тях някъде към средата. Очевидно се поставяха всички хора под един цялостен, общ знаменател. Тя знаеше, че статистиката се правеше така - щом по-високият процент е за едните, другите не съществуват? Или са по-различни? По-... странни? Също така знаеше за хора, родени и отгледани в гората, с животните, с природата, които се превръщаха не само в най-интелигентните персони, но и такива, които продължават да желаят живот на подобно място. Място свято за тях, което им помага да се развият много повече, отколкото един човек би им помогнал, защото всяка една теория криеше своите недостатъци, всяка една теория те принуждаваше да се обърнеш на определена страна, всяка една теория ... се опитваше да моделира ума ти, а от теб зависеше дали ще я приемеш или не. Тези хора, единствено наблюдавайки своите братя по външност, съзираха пошлостта и гротескността, приливите, донасящи така близкото унищожение на земята и адът, който за мнозина беше нещо невероятно, тъй като определена група, по-голямата, го отхвърляше. Кое беше правилно, кое беше неправилно? В която и тема да задълбаеше човек, се стигаше до една така известна дупка, която поставяше раницата между логично обоснованото и нелогичното, нерационалното, не това, което всички ние познавахме... Но въпреки всичко това, подобно появата на човека, всички се опитваха да го превърнат в ... нещо съвсем нормално и логично и с теориите си, една от най-смахнатите за маймуните, единствено докарваха на младата студентка главоболие и смях.
Рядко можеше да каже, че изцяло харесва определени теории на утвърдили се психолози и философи, както и писатели...както и изобщо повечето утвърдени от простите маси известни личности.
- Според мен, оттам идва сбъркаността на целия свят, господин Брантнър. След като обществото и родителите вече успеят да изградят своите илюзии в твоята глава, ти САМ решаваш дали да я изтриеш от себе си, или да си останеш с нея докрай. Дървените статистики никога не са ми били по вкуса - това че един процент е такъв, не означава, че всички са като него. Ще кажете - как тогава да се направи статистика! Но защо трябва? За да бъдат преценени, измоделирани хорат, а защо не и по някакъв начин изманипулирани с псевдореалистични данни? Не винаги това, което ви казват е това, което е истина, и вие по-добре от всеки трябва да го знаете. - повдигна вежди и се обърна към него, подсмихвайки се с доза ирония. Напрежението в стаята започна да се усеща... - Енергията на човешкото същество, господине... е нещо, което трябва да бъде развивано, а не неговите ограничаващи го знания. Не за плътта и външната обвивка на човека, а за неговата енергия, която да го издига. Никой не осъзнава, че именно тя, при правилен начин на обучение, а не този смешен с учебничета и заучени теорийки, които мислещи се за компетентни преподаватели да смилат върху нас, биха ни развили. Но тогава ценностите биха били различни, нали? Тогава нямаше да има нужда от приобщаване, от мамене, от манипулиране и от всички заблуди, от което се хранят сега смешните човешки същества. И тъй като не малко хора се обръщат към точно тази енергия, огромните маси, които ни управляват напълно ги отхвърлят. Неправилно! Неразумно! Против религията! Все ПРОТИВ, защото знаят, че по този начин губят контрол... Но да, за тези, които нямат желание за развитие, няма как да разстрелят капаците, пречещи им да виждат. Разбирате ме... вярно е, че желанието се формира заедно с всички други навици, но то също така може да се акумулира на каквато и да е възраст. Теорията е вярна, докато не се стигне до човешкото съзнание. Там се крият много повече дъги и въпросителни, отколкото дори вие може да си представите. - толкова мазна усмивка пролази на лицето й, че едва успя да я скрие. - Смятате теорията ми за неубедителна, нали? Ами... не всяко нещо е логично обосновано, точно както и нашето съществуване. Хиляди теории се разливат, но истината е... нелогична. Или трудна за възприемане. Няма как да убедя хората в това, защото те сами не искат да се развият, те сами не искат да я проумеят. Теорията на Фройд поне им позволява да обвиняват родителите и околната среда за онова, в което са се превърнали. Всеки бяга от отговорност, нали?

едит: добавих и поста на демона, защото иначе не си личи безсмислеността на доводите и.

Може би за края на двайсти век, минало социалистическо време, когато хората се вразумяват от постоянните натяквания и заблуди...де да знам, има странне изказ, това е факт, но пък в РП всичко почти е позволено...е, разбира се, ако в началото на двайсти век някоя студентка го беше казала официално, щяха да я затворят в руините на Алкатраз...образно казано.

Това ти казвам, ръси нелепици. После в процеса на РП-то той и предлага работа. Аз говорех за лири тя в един момент мина на левове. Мисълта ми е, че на моменти не мога да и проследя мисълта. Натъпква поста с доводи, които дори не изрича на глас и освен това това са доводи неадекватни към конкретната историческа обстановка. Да не говорим, че аз просто не намирам елементарна логика в написаното. Освен празни рекламни слогани за свобода на избора ти видя ли друга мисъл?
Не искам да обидя момичето. Пише доста над средното ниво в повечето РП-та, но това нейното е жива графомания. На моменти имам усещането, че пише само за да запълва редове.

В действителност е така - представя една и съща материална база, въпросът за свободата, но под различни аспекти и модели на изказване. Но трябва да си призная, че и аз го правя понякога, дори имено с такава цел - нарочно да запълня повече пространство, защото се дразня от собствената си липса на подходящи епитети в някои постове...но като няма какво да кажеш, а искаш да втълпиш мисълта си или ти липсва умението да обясняваш собствената си мисъл конкретно, така се получава...

Обаче това с лирите в левове е смешно! :Д

Просто дето не може да избяга от стереотипите на нашето време. Не може дори да си представи живота преди 100 години. Признавам, че тогава бях потопена в атмосферата на Джак Изккормвача, но идеята ми е че много често се случва напоследък да се пише в някакво много далечно време и да се бъркат елементарни исторически факти. Пък вече писането, само за да се запълват редове го видя. И девойката не го прави, защото иска да си изкаже мисълта в различни аспекти, а защото има норма от 40 реда пост, която гони. След тоя пост има още 3-4 също толкова дълги изказващи по аналогичен начин същата тази мисъл. Имай предвид, че героя на Демона е нейн. Взех го като готов герой, защото ми хареса идеята, за демон предпочитащ интелектуалното въздействие на обикновената психология пред способностите на адското създание. Идеята на РП-то, която бяхме уговорили предварително е аз да защитавам тезите на Фройд, а тя на Юнг и от там да се роди спора. Да виждаш някъде тези на Юнг?

О, това е кофти...за пишещия, дори и в простичко РП да е, пък да не говорим за някой, склонен към мащабност в писането (подобна на нейната), трябва да е нормално да влиза във всяка еда среда, дали в иманолто или в бъдещето, без значение е...Писала съм в РП-та, развиващи се именно в Древен Египет и е супер забавно, но и особено трудоемко, обаче ти помага да развиеш креативност. Това му е...намери ми най-хубавия жаргон на "яко". :Д
Пък четиресет реда, зашо? То и аз гоня, но моята порма е над седем реда, така да се каже...
Иначе демона е готин, харесва ми като герой, пък и е особено впечатляващо именно това негово предпочитание...обаче Юнг и Фройд, това е болезнена тема, хах, жалко че не сте я изкарали като хората, щеше да е готино, пък тя изглежда защитава своите собствени теории, без да обръща внимание на дълбоките замисли на Юнговите предпоставки...Измъчила си се с този спор, със сигурност, нали?

Ехооооооо~

Добро утро!

Добро да е :}

Как върви?

Супер, при теб?

Добре, разяснявам на един приятел схемата на изпитанието.

Обмислях и аз да се включа, но нещо ме хвана страх. D:

ммм да си се включил... аз сега ще ги измъча яко.

Ще наблюдавам мъченията като перверзен воайор

аххаха
Харесва ли ти приказната форма иначе? Може да идва малко в повече, но мен адски много ме кефи...

О, да, много е подходящо : P

Мдам.. пък и нали съм на приказна вълна от доста време.

Хубаво е човек да развива дарбата си, както правиш ти.