Закусвалня "Бонжур"

Admin Брой мнения : 546 Join date : 04.01.2012

Кинзи придъвкваше енергично голяма хапка палачинки обилно поляти със сироп и внимателно наблюдаваше Бо иззаъд тъмните си очила.
- Кълна се никога повече няма да пия... толкова - изфъфли тя с пълна уста. Главата и пулсираше като огромна бомба със закъснител и щеше да избухне всеки момент. Този момент не закъсня предизвикан от ядосан шофьор надул клаксона на автомобила си в опит да пришпори задръстеното движение.
Кензи се хвана за главата и изруга жално на руски.След като болката бавно, със скоростта на течащ кленов сироп, започна да изтлява тя погледна приятелката си.
- Хей, Супер Маце! Събуди се! - тя поклати глава и попита съчувствено. - От кога не си изяждала нечие лице? Изглеждаш ужасно.

Брой мнения : 3 Join date : 06.01.2012

- Какво? - попита инстинктивно и замислено Бо, като чак сега обърна внимание на Кензи.
Всъщност на всичко наоколо. На всички останали хора в това малко заведение, които споделяха най - новите клюки със съклюкарките си, споделяха проблемите си и намираха решения, наслаждаваха се на хубавата храна, слушаха събеседника си и се правеха, че разбират и влизат в положението им или просто се разсейваха от каквото и да е. Какво правеха Бо и Кензи? Кенз определено се наслаждаваше на храната си, оплакваше се от алкохола и махмурлука си, ругаеше на руски език по шофъорите и се тревожеше за приятелката си. А Бо просто седеше там на едно място, гледайки как всичко около нея действа с пълни сили, а тя нито мърдаше, нито говореше, нито слушаше, нито обръщаше внимание на нищо. До момента, в който Кензи я извика.
- Да, да, добре съм. Нищо ми няма. - уснихна се.
Протегна ръка към чашата си с кафе на масата. Доближи го до устните си, но преди да отпие се намръщи леко.
- И аз не ям лицата им, Кензи. - усмихна се и отпи от кафето си.

Admin Брой мнения : 546 Join date : 04.01.2012

-Мда, ти изпиваш тяхното чи. - Смънка тя дъвчейки шумно. - Както и да наричаш приятелко на теб ти трябва сочна върколашка мръвка с гарнитура от сатенени чаршафи.
Малко хора успяваха да поемат цялата доза Кензи рано сутрин без да получат трайни емоционални увреждания, с Бо отдавна бяха свикнали да се понасят взаимно. Кинзи търпеше обезпокоителните шумове идващи от стаята на Бо докато тя се... да кажем храни. Докато сукубата беше свикнала с... ами с Кензи, защото нямаше друга дума освен името и, която да описва хаоса, който малката крадла създаваше.
- Ако не живнеш скара наистина ще звънна на Кумчо Вълчо да те оправи. - закани се дребничката чернокоска.

Брой мнения : 3 Join date : 06.01.2012

- Кензи, нямам нужда от Дайсън. Напълно добре съм. Просто се бях замислила над разни неща. - отговори 'и Бо.
Отпи още веднъж от кафето си, след което го остави на предишното му място на масата. Отклони погледа си за малко от Кензи, която беше нападнала палачинките, полети обилно с кленов сироп. Погледа 'и се спря на бара, след това обърна поглед и към масите на другата страна на закусвалнята. Не знаеше какво по - точно прави. В момента в главата 'и минаваха толкова много мисли, толкова много спомени и размишления, толкова много неща. Неща, от които трябва да бъде разсеяна на секундата.
- Е, Кензи, цялата съм твоя. - най - накрая се
обърна към момичето, облягайки се удобно на стола назад. - Залей ме с проблемите си, семейството си, махмурлука си.. всичко.

Admin Брой мнения : 546 Join date : 04.01.2012

При тези думи Кензи скочи като клоун на пружинка и задърпа Бо към изхода.
- Хайде сукубче ставай. Изгрей като огромен секси маяк, привличащ всичко потентно на 100 километра радиус от тук, и ме последвай.
Тя изтегли приятелката си и я завлече към съседния бутик. Малкото торнадо наречено Кензи не си поплюваше когато се отнасяше за разведряване на обстановка. Всички се чудеха на способността и да изяжда количество храна равно на собственото и тегло без да се пръсне или да напълнее, но тайната беше че цялата храна беше стапяна от ентусиазма на момичето, каращ я да се движи непрекъснато, дари когато спеше тя пак не мирясваше на едно място и падаше от леглото. Именно подхранвана от този ентусиазъм тя влачеше най-добрата си приятелка към магазин в който по-скоро самата тя щеше да си купи онези страхотни готик ботуши с капси, от колкото Бо да си хареса нещо.
- Не изоставай! - подвикна тя на сукубата, която в този момент плащаше сметката.