Книжарница "Малки тайни"

Една стъпка напред и вече беше намерил правилната редица. Езекил протегна ръка и хвана гръбчето на книгата, изваждайки я от лавицата. Той положи ръката си върху корицата и разлисти първите страници, почти веднага се появи и леката усмивка на задоволство. Това беше точната книга и точното издание, което търсеше от толкова много време. Пръстите му се впиха в хартията, не биваше някой да я взима преди него. Тя трябваше да бъде негова и само негова, страниците й разкриваха тайната, която беше прилежно скрита преди години.
Езекил излезе от редицата и се запъти към касата, където щеше да заплати за книгата и да си тръгне. Но в този момент се чу някакъв странен звук. Имаше ли някой или нещо зад него?

Чувстваше се крайно виновен тези дни. Нямаше представа какво е направил, но не трябваше и да има, за да знае, че е виновен за нещо. Може би се чувстваше виновен за книгата на онова момиче, която успя да разпилее, докато минаваше през лавицата й като неканен гост. Ала какво можеше да се направи? Той бе един не много умен дух, доста добродушен понякога. И именно затова сега се намираше в книжарница. Бе запомнил вида на корицата, макар и не името- Бенедикт просто не можеше да чете. След като се събуди в призрачно състояние, забрави как се прави това действие.
Любопитно оглеждаше лавиците в търсене на свещеното четиво, което трябваше да замени бързо с опърпаното издание. Носеше го със себе си и постоянно поглеждаше надолу към него и после нагоре към другите книги.
- Ето я! - тихичко прошепна Бенедикт и се залетя към ръцете на друг клиент. Застана пред него учтиво и се усмихна с чаровната си, малко умряла, усмивка. - Извинете, може ли да взема книгата Ви?

Погледът на Езекил проследи движенията на непознатия, който сега се опитваше да му отнеме единствения екземпляр на книгата. Но този човек не знаеше ли за принципа, че този, който вземе един предмет пръв, тогава той може да реши съдбата му? Каква невероятна причина можеше да измисли този непознат, за да вземе книгата от ръцете му? Дали изобщо знаеше за онова, което е скрито вътре? Езекил дълбоко се съмняваше, че това момче, което толкова чаровно се усмихваше, имаше някаква представа за съдържанието на книгата.
"Извинете, за тази книга ли говорите?" - планът беше да го накара да се чувства достатъчно виновно, така че да се откаже. Но Езекил искаше и да прецени непознатия. Може би щеше да се стигне до някакъв компромис, ако се представи добре.