Година или две по-рано в една дискотека

Ендбеле, клиентът му, прокурорът и останалите присъстващи в съдебната зала се изправиха при влизането на съдията. Той пое листчето, което пристава взе преди това от заседателите
- "Ние съдебните заседатели" - зачете той - "намираме" - прочете името на клиента на Ендбеле -"за..невинен"
След делото адвокатът прибра хонорара си, отпрати клиента си, който впрочем беше виновен и сам си тръгна. Преди да си тръгне поговори с прокурорката, която естествено не бе доволна от развоя на делото и отряза новата му покана да излязат. Върколакът се качи в луксозната си кола и подкара към една дискотека. Ами защо да не се позабавлява? Стигна, слезе от возилото, заключи го и влезе в дискотеката. Отиде до бара, седна на един от високите столове и си поръча уиски с лед. Огледа се за евентуална женска компания. Видя едно тъмнокосо момиче на бара близо до него и повдигна чашата си към нея в знак на наздравица

Баровете бяха един от начините за разнообразяването на скучните вечери и опитите на вещицата да си намери някой нов познат. Всъщност, все още не си бе намерила такива в града. В повечето случаи си намираше просто компания, с която да си полафи за известно време и да помни най-много до няколко дена след това. Бе направо срамота. Крайно време беше да си намери някое приятелче. И ето, че отново бе навън в някакъв подобен на предишните барове, пак с чаша алкохол пред себе си и се радваше на музиката. Да, поне наистина пускаха хубава музика. В момента звучеше някакво парче на AC/DC и Лис си потропваше ритмично с пръсти по плота. От време на време отделяше погледа си от чашата, за да види дали наблизо няма някой друг самотник като нея, за да си го хване за компания. И ето, че най-накрая се появи. Очите й съзряха седналия през няколко стола мъж, който явно също я бе забелязал и повдигна чашата си за наздравица. Момичето последва примера му, надигайки своята, след което отпи малка глътка, колкото просто да усети вкуса на парливата течност.

Непознатото момиче отвърна на наздравицата на Ендбеле. На свой ред върколакът последва примерът й и отпи глътка от уискито си. Песента звучаща по уредбата свърши и зазвуча друга. Отново на AC/DC. Не беше зле, но това не беше любимият му стил. Предпочиташе симфонична, рап, Куин или африканските ритми, с които бе израснал. Но какво да се прави?. Можеше да пуснат и нещо наистина лошо. Като Kiss или Mettalica. Или пък, още по-зле, Джъстин Бийбър. Вътрешно Ендбеле потръпна гнусливо при тази мисъл. Но в момента повече го интересуваше да се запознае с момичето, да си полафят, пък при малко късмет да отидат или в неговия или в нейния дом. Е, можеше и на хотел. Стана от стола си и отиде при нея.
- Здрасти - заговори я той. - Защо си сама?

За момент отново бе вперила погледа си в питието, за да отпие още някоя глътка, когато чу мъжки глас до себе си. Обърна се и видя доближилия се непознат, посрещайки го с миличка усмивка.
- Здравей.
Подкани го с жест ако желае да седне на свободното място до нея.
- Да кажем, че просто не си бях намерила подходяща компания, с която да дойда. - отвърна на въпроса му.
Определено нямаше да тръгне да му се обяснява как никак не изобилства от приятели в момента. Наместо това Лиз зададе обичайния въпрос:
- Ами ти защо си сам?

"Е вече имаш най-добрата компания" - помисли си тъмният фей върколак. Трябва да знаете, че й имаше доста високо мнение за собствената си персона
- И при мен същото - отвърна той на въпроса й. Естествено не спомена, че тази, която беше поканил, му бе отказала. Според него единствено въпросната му колежка, губеше в ситуацията.
- Но пък - допълни Ендбеле и извади от джоба си запалка и кутия кубински пури, попита я дали има нещо против - ако бях дошъл с компания сега сигурно нямаше да си говорим. Впрочем аз съм Ендбеле - представи се и й подаде ръка

- Радвам се тогава, че си намерих компания. - отвърна му приветливо и с усмивка на лице.
Един лек жест бе достатъчен, за да му покаже, че няма нищо против това да пуши наоколо. Самата тя го правеше понякога, но предимно го караше на обикновени цигари. Не бе много редовен пушач и пурите й бяха малко тежки. Сега обаче, покрай пушещия си събеседник, се сети да извади кутията си и да запали цигара. Задържа за малко дима в дробовете си, а щом го изкара, реши, че е нейн ред да се представи.
- Аз съм Елизабет.
Ръката й се протегна към неговата за обичайния поздрав при запознанствата.