Градската библиотека

История: Градската библиотека се помещава на един от основните площади на града, но бе затворена преди години по неизвестни причини. Местни дарители с помощта на кметството отново успяват да отворят сградата и тя да се използва по предназначение. Местното управление решава да повели библиотеката на доброволци, най-активен участник в работата на библиотеката се оказва Езекил Леви, който почти денонощно работи по каталогизирането на фонда на библиотеката в новия електронен каталог. Неговата работа му носи големи заслуги, за което кметството иска да го назначи за директор на библиотеката. Езекил отказва високата чест и предпочита да носи простата длъжност "библиотекар". До този момент той е единствения постоянен служител.

Митове: Непотвърден слух се разнася из града, че в библиотеката има тайно хранилище, което крие тайнствени древни ръкописи, но Езекил Леви отрича да съществува такова нещо. Но никой не може да отрече, че той има достъп до всички помещения на библиотеката.

Услуги: Ползване на читателско място, ползване на фонда на библиотеката, междубиблиотечно заемане, копиране, сканиране, принтиране, ползване на Интернет, ползване на електронни източници по абонамент, книговезки услуги, консервация и реставрация, консултация.


Регистрацията и ползването на библиотеката е безплатна за всички.

Персонал:
Езекил Леви - библиотекар

"Интересно."
Не беше стъпвала на такова място от години. Началото на миналия век, всъщност. По онова време библиотеките бяха една от буферните зони, където можеш да срещнеш хора, или фей, с интереси сходни на твоите, а защо не и да намериш приятели? Никога не можеш да знаеш какво точно ще се случи, стане ли дума за библиотека. Лутането из лабиринтите на знанието някак ѝ липсваше. Имаше спомени от библиотеки на много етажи, където реалността се свиваше до големината на карфица и се губеше в милионите страници, изписани с мисълта и въображението на някой автор. А после и малки стаички претъпкани с древни ръкописи, които се разпадаха в ръцете ти, опиташ ли се да ги докоснеш. В съзнанието ѝ бяха капсулирани образи на стълбички, рафтове, букви, каталози и какво ли още не - всичко, което може да се намери на място като това. И всяка една капсула водеше собствен живот, прожектирайки отдавна избелели филми на събития и личности, които дори не бяха между живите. Звука от прелистена страница. Докосването на различната подвързия. Аромата на книги. Стари или нови.
Наистина беше изминало твърде много време.
И ето че сега се намери тук. Градската библиотека. Едва ли беше толкова грандиозно място, колкото тази в Париж или Виена, но със сигурност си заслужаваше посещението. Сенна провери за последно дали някой я е търсил и изключи мобилния си телефон, след което уверено пристъпи в малкия рай. Още с отварянето на вратата я лъхна топлото усещане на нещо познато. На дом, почти. Сякаш всяко място, където има книги, се беше превърнало в неин дом и винаги я приветстваше, независимо къде се намира. Тъмнокосата неволно се усмихна и застина за секунда. Позволи си да затвори очи, за да може да попие мига, след което отново се върна в реалността и се огледа. Трябваше да си направи читателска карта първо, естествено. Въпросът беше къде е библиотекарката? Или библиотекарят? Винаги си представяше служителите на такова място като приятни лелки и чичковци, които биха я нащипали по бузите, ако беше със ... няколко стотин години по-малка. Завъртя се на пети и се насочи към едно малко и доста уютно изглеждащо диванче, поставяйки раницата до себе си. Чудеше се с какво ли ще я срещне съдбата този път.

"Да живее тъмнината на надеждата" - шепотът на затварящата се врата близо до нея отекна в празното помещение. Фигурата на Езекил Леви се приближи иззад нея с бавна, но грациозна крачка. Очите на момчето огледаха внимателно новодошлата, а когато той стана видим за нейния поглед, тогава той й се усмихна леко. Той носеше няколко книги в купчина, които постави на бюрото пред гишето и внимателно подреди. Не продума нито дума докато пръстите му не пуснаха ценните издания. Изданията бяха току-що лично от него подвързани внимателно и означени със златни букви. Очевидно бяха доста ценни.
Езекил се облегна на бюрото и чак тогава се обърна към момичето
"Добре сте дошли, мадам, в нашата библиотека. Съвсем отскоро успях да я отворя, а вие сте една от редките гости на нас" - тогава Езекил се усети, че говори в множествено число.
"На мен и книгите тук" - успя да се поправи достатъчно бързо.

Можеше да не вижда някого, но не значеше, че не усеща присъствието му. Все пак това беше занаятът ѝ от триста години, нали? Остана съвършено спокойна, докато библиотекарят - вероятно мъж ако трябваше да се отсъди по начина, по който стъпва, не влезе в полезрението ѝ. Изглеждаше ѝ млад, даже твърде млад, за да работи нещо повече от почасова работа тук. За секунда през ума ѝ мина идеята, че може би е бил изпратен, за да върши обществено полезен труд, но щом очите ѝ срещнаха златните букви, осъзна, че това определено трябва да е библиотекарят. Едва ли някой щеше да повери толкова ценни книги на някой, който не е посветен на работата си. Устните ѝ заформиха усмивка в отговор на неговата и Висения се изправи, докато непознатият заобикаляше гишето, и се застана срещу него, точно когато последните му думи отекнаха в, за жалост, празното помещение.
-  Благодаря. - не прикри изненадата си от добрите маниери на библиотекаря, подобно поведение беше истинска рядкост в днешно време - Мислех, че доста хора идват тук. Но може би липсва ... как да се изразя, добра реклама на мястото. Самата за не дойдох по-рано, защото едва вчера чух от приятел, че библиотеката отново функционира.
Тъмнокосата кимна. Наистина, щеше да е добра идея да се разлепят плакати на видни места из града. Нямаше нужда да са професионални или нещо такова. Дори нарисувани от деца в предучилищната щяха да са по-интересни и привличащи окото. Или да се направят четения на приказки в училищата, за да могат децата да видят, че ще е забавно и интересно да идват тук.
-  Наистина би било жалко ако мястото отново потъне в забвение.

- Истинска радост беше за мен новината, че моята молба беше приета от местното управление. Надявам се съвсем скоро да събера и верни читатели, които да бъдат чести посетители тук - Езекил посочи към празната лавица, която стоеше зад бюрото. Там имаше няколко отворени и празни папки, които изглежда трябваше да съдържат читателските картони. Изглежда, че все още нямаше регистрирани читатели.
- Обмислям няколко идеи за привличане на повече хора тук, но все още голяма част от нашите жители са в провинцията. Голям фестивал в големите градове, доколкото успях да разбера. О, съвсем забравих - момчето се сепна. Беше забравил нещо изключително важно. Пресегна се към едно от чекмеджетата и бързо взе оттам табелката с името си "Езекил Леви - библиотекар", която гордо постави над гърдите си.
- Понякога наистина забравям това - неловко се усмихна Езекил.
- Мога ли да Ви помогна да намерите нещо? - дори изрепетира дежурната си реплика и насочи погледа си към непознатата.