Изпитание първо

Добре дошли Драги Рицари!
Открито е небето за ястреба, няма тайни за певеца — говори песента за Дъщерята на Царя. И добавя тази песен: „Певецът вижда земята и небето през сърцето си“. — Дъщерята на Царя живее отколе, а все още е млада, сякаш е на шестнадесет годин. За нея няма ни връст, ни старост, както за небето няма ни предел, ни край. Мнозина са дирили Дъщерята на Царя, но не всички са знаели по кой Път се отива при нея.
Има два Пътя до нейния дворец: през единия се влиза, а през другия — излиза. Пред вратата на чертога, дето спи Царкинята, — пред високата желязна врата — има червена ламя — и страшна е силата й: никоя приказка не познава толкова страшна ламя.
Но речено е в песента "Ще срази ламята оня, който открие силата си."
Мъдрия с хитрост ще опита със името и да я подчини.
Силния със своя остър меч, сърцето да прониже ще желае.
Смелия живота свой ще е готов да жертва,
а гордия не ще се подчини пред огъня и адски.
Ала за да стигнете до ламята нека първом мъдрия сред вас да избере посока. Ала как?
За него с шепот тих листата ще ви пият и нека песента им дивна бъде вашия ориентир.

Ендбеле огледа още веднъж тримата си спътници. От тях познаваше единствено вещицата Елизабет. И тя като него тъмна. Другите двама му бяха непознати, но би се обзаложил, че са светли фей. Поне на единия си му личеше. В момента обаче не бе чак толкова важно кой какъв е По належащия въпрос беше накъде да поемат. Дуаса отмести поглед от другите и го насочи към дърветата край тях приближавайки. В съзнанието му изникна забравен спомен. От преди да разбере какъв е. Когато като юноша се готвеше за първия си лов а Агасуви ги учеше:
"Вслушвайте се в това, което ви говори джунглата. ние сме нейни деца, не господари" С течение на времето Ендбеле се научи да го прави и стана най-добрия ловец и войн на племето си. За жалост в последните десетилетия, може би заради живота сред "цивилизацията" това му умение много закърня и вече не беше така сигурен в шепота на гората. Но все пак. Ендбеле приближи ухо до листата на едно дърво и се заслуша. Отначало не чуваше нищо, но после започнаха съвсем слабо да му шепнат. Вероятната посока
- Предлагам да тръгнем на изток - предложи негърът обръщайки се към спътниците си