Club "Nightmare" (18+)

"Кошмар" бе образно казано една готическа дупка. На практика обаче бе собственост на 3 сестри вещици, които поддържаха в заведението една изключително автентична мръчна и готическа атмосфера. Фактът, че клубът се държеше от вещици при това тъмни, почти автоматично го правеше територия на тъмните. Това разбира се изнервяше Дайсън, но Кензи бе като малка стенобойна машина и можеше да влезе където си иска.
Още щом пристигнаха пред заведението (преди това се бяха отбили до къщата на Бо и Кенз, за да може тя да се облече и преобуе в подходящия за тази вечер набор къса готическа пола, високи ботуши и стилен нов корсет, който с удоволствие обличаше за първи път)... Та още с пристигането Кенз дръпна Дайсън, който по незнайни причини се бе насочил към края на дългата опашка.
-Какво правиш? Аз не се редя на опашки! - Тя го дръпна властно напред и двамата се оказаха лице в лице с огромен горилообразен фей бодигард.
-Здрасти Джоуи! - писна радостно момичето, като най-странното бе, че на лицето на бодигарда цъфна изумително тъпа и щастлива усмивка.
-Кинзиииии! - избуча басовият му глас и той я награби в здравата си мечешка прегръдка, която всъщност бе доста нежна за толкова едър човек.
След размяната да няколко закачливи реплики с Джоуи двамата с Дайсън влязоха във вътрешността на заведението.
- Стар приятел - опита се да надвика музиката тя, отговаряйки на въпросителния му поглед.

Дайсън кимна разбиращо докато двамата си пробиваха път стремглаво по навътре в клуба.Музиката си беше силничка и всеки опит за разговор бе лесно пркъснавн от силния бас който кънтеше в ушите им.И все пак това не беше оново от нези места можеш да имаш нормално говорене в тиха и спокойно обстановка.Напротив тук предимно хората си издивяваха бурно след като това място бе собственсот на тъмни феи.
- Само не ми казвай,че движиш и с тъмни! - изрече със силен глас той за да надвика музиката.
Като нищо тя май не го беше чула имайки предвид ,че дори слушането на собствените си мисли беше истинско изпитания при тази дандания.
- С тези дрехи като нищо може да ти налетят!Не можа ли нещо по-скормно да облечеш? - измрънка той виждайки жадните погледи на някой от готик посетителите.

Кензи минаваше през тълпата като нож през масло. Все пак хората се учат бързо. Веднъж застанали на пътя между малката брюнекта и алкохола те своевременно научаваха колко точно са остри лактите и токчетата и.
- Само не ми казвай,че движиш и с тъмни! - попита силно Дайсън в опит да надвика музиката.
-Защо? Те знаят как да се забавляват, за разлика от вас светлите. Пък и Людмила, Настя и Оля не са чак толкова лоши... Ако знаеш какви алкохолни отвари правят! Направо да ти се иска да си отрежеш главата на следващата сутрин.
Момичето пъргаво се покатери на един от високите столове на бара, което пък беше доста любопитна гледка имайки предвид късата поличка и мрежестия чорапогащник. Тя обаче дори не забеляза похотливите погледи, които и хвърляха голяма част от посетителите, докато вълкът не го направи на въпрос.
-И какво? - отвърна раздразнено Кензи. - Нека си гледат, само с това ще си останат! Ти от кога стана такъв застъпник на морала?!
Момичето обаче бързо насочи вниманието си към вещицата Оля, която се приближаваше зад бара да ги обслужи.
-Привет дорогая! Я заскучилась по тобой! - меко каза Олга.
-Я тоже родная! Ты не даеш нам один из твоих сюрпризов? - отвърна също на руски Кензи. Разбира се да помолиш вещица да ти даде една от своите специални изненади не беше най-разумното нещо. Но кога ли Кенз е била разумна... Скоро пред тях стояха малки симпатични шотчета, чието съдържание преливаше във всички цветове на дъгата и димеше с розов пушек кълбящ се в сърцевидни облачета над чашките.

- Хей хей по-полека с пиячката,че наистина ще ти се нахвърлят така пийнала и оскъдно облечена. - каза той оглеждайки наокло злобно към повечетео зяпащи към Кензи.
Той дори си позволи да посегне и да изтръгне шотовете от ръцете й опитвайки се да не привлича много внимание.
- Аз може и да съм вълк и да имам сили, но ще ми е трудно да те опазя от всички тези загорели тъмни. - продължи да се опитва да успокои немирната природа на тази девочка.
Въздишайки тежко той се опита дори да я придърпа към себе си за да демострира собственост над нея данеби някой да му хрумне да си я приватизира.
- Стой близо до мен ,ако не искаш да предизвикаш бой в клуба. -тихо прошепна в ухото й той.

Момичето недоволно се изтръгна от прегръдките на вълка и мълниеносно пресуши едно от шотчетата., подавайки ме с лукаво изражение другото.
-Пий! Отварите на Оля не се отказват. Пък и тук никой няма да посмее да ми стори нищо. Спомняш ли си Джоуи? Последния, който се опита да ми налети го направи на шишкебап.
По устните и се разля доволна физиономия. Явно отварата започваше да действа, защото костите и изведнъж станаха много леки. Сладко щастие и възбуда затрепериха под лъжичката и. О, да! Това бе истинска отвара на вещица!
- Пий!- Изкомандва още веднъж Кензи и едва ли не на сила натика шота в устата му. Щом и тази малка чашка бе пресушена пред тях изникнаха още две, но този път зелени и светещи с две малки полупрозрачни феи прелитащи около тях. Разумно решила да поизчака преди да погълне следващата отвара Кенз помакна Дайсън към дансинга и започна да танцува весело като малко дете... или като пияно такова, зависи от гледната точка.

Дейсън беше принуден да танцува ,но се чувстваше глупаво прайвки причудливи движения с ръце ий крака и заеймаки какви ли не пози.
- Виж до какво ме докара!Сега ме очакват нищо освен подигравки от тъмните. - успя да се оплачи бързо вълка
Беше толкова отчаен,че гледаше само към Кензи с очи за да не би някой да го разпознае и да се пусне слухът,че е повече от ужасен танцьор.
Той правеше странни физиононмии опитвайки се да не прилича толково много на себе си до колкото изобщо това бе възможно.

-Ужасен тънцьор си! - изкряска възмутено момичето и го задърпа обратно към бара. -Кой те е учил да танцуваш? Маугли?
Кензи набързо гаврътна и зелената фея, която послушно я чакаше на бара, за да прогони спомена за танцуващия Дайсън. Отварата се оказа по-особена обаче. Колената и се подкосиха, и ако не беше вълка да я хване вероятно щеше да падне по задник на пода. Погледа му обаче стана особено тревожен и това вече накара и малката щурачка да се почувства неловко.
-Какво? Да нямам антенки на главата си?
Когато в отговор последва само смутено мълчание тя насочи погледа си към огледалната стена зад бара. Беше зелена! Ама наистина зелена... Кожата и бе придобила наситен жабешки отенък.
-Оляяяяяяяяяя! - изпищя вбесено момичето, но вещицата само махна с ръка и отвърна, че до няколко минути ще си възвърне естествения цвят на кожата. Така и стана, но от тук нататък момичето инструктира да не и сервират повече отвари влияещи на външния вид.

- Видя ли?Знаех си,че нещо такова ще се случи! - каза той държейки я здраво с две ръце да не падне.
Изражението му гласеше доста тревога и той погледна намръщено вещицата като оголи леко зъби злобно и заръмжа.Това бе ясен знак,че той не иска да се дават подобни питета на Кензи.
- Добре,че Бо не е тук тогава нещата щяха да станат доста по-сериозни млада г-чке.
Мъжа си я притисна към себе си и гневно гледаше всеки който посмееше да полюбопиства за зелени яцвят на кожата на Кензи.
- Вие пък какво гледате? - заяди се с тях той отново покзвайки зъбите си като вярно куче.

За щастие Оля бе права и действието на отварата мина доста бързо, оставайки след себе си свежест и невероятно ободряване. Тъкмо на време, защото групата вече започваше да свири.
-Ти стой тук! - изкомандва тя набързо към Дайсън и се отправи към дансинга хващайки първото изпречило и се добре танцуващо момче и се понесе в ритъма на танца. Явно отварата съдържаше елементи и на любовно биле осъзна в един момент Кнензи, защото пъпчивия младеж с гримирани очи изведнъж и се стори много привлекателен. Двамата започнаха да танцуват все по-близо един но друг и да се докосват все по-често, когато в един момент групата запя някаква нежна балада и двамата се оказаха вкопчени в здрава прегръдка и на косъм да се целунат. Моментът обаче бе прекъснат от позелнелия от яд Дайсън който я дръпна рязко. Ама наистина беше зелен! Явно и той бе пил от отварата на Оля.
-Какво ти става по дяволите?! - попита гневно Кензи.

- Какво ми става ли?Не виждаш ли,че този е от тъмните?Освено това от кога се натискаш с всеки срещнат?Почакай само Бо да разбере.
Дайсън бързо я задърпа колко осе може по далече от онзи с грима и самия дансниг.По изражението му можеше да се прочете,че не е особено доволен от случилото се и не одобряваше това което едва не се случи.
- Идването тук беше лоша идея, може би трябваше да отидем в Дал вместо тук. - само си говреше той токато силно дърпаше Кензи в един по тих ъгъл на клуба.
Той се обърна към нея обръщайки я с гръб към дансинга и далеч от много погледи.
- Май тази отвара ти влияе все още и то по не особено добър начин.

Кензи беше повече от възмутена. За какъв се мислеше Дайсън?!
-Да разбере Бо ли? Забрави ли, че тя е сукуба, господин Моралист!!! Тя само би ме похвалила! Освен това ти с какво право ми казваш какво да правя? Забавлявах се! Нещо, на което ти явно си неспособен. Не съм виновна аз, че норна взе любовта ти! Това си беше твой избор! Не е нужно да си изкарваш яда на мен!
Момичето бе бясно и крещеше с всички сили. Добре, че бе гръмовната музика иначе виковете и щяха да се чуват чак в съседния град. Какво им ставаше на всички? Когато си Фей можеш да правиш каквото си искаш, но когато си просто човек... Кензи не прави това, Кензи не прави онова! Беше и писнало само да я използват и да и нареждат. И тя имаше право на забавление.
-Какво искаш от мен Дайсън?! -попита тя още по-вбесено. - Защо просто не ме оставиш да се забавлявам?!

- Опасно е за хора да се забавляват в нашия свят, а и освен това ако наистина искаше да те оставя да се забавляваш нямаше да ме молиш да идвам с теб тук.
Дайсън взе да се дразни от това и нейно поведене малко след като тя му държеше такъв тон.
- Без мен тук няма да издържиш и пет секунди и веднага ще ти налетят да ти се натискат.
След тези твой думи той изсумтя ялколо пъти и погледна встрани към другите в клуба.
- Просто не искам да те наранят не разбираш ли? - каза той най-сетне със по-сериозен глас като се приближи да я прегърне и задържи в обятията си малката Кензи.
Просто не се сдръжа и й лепна една целувка по члеото милвайки я по косата.

Кензи сгуши крехкото си телце в прегръдките на Дайсън. Не искаше да засяха темата за чувствата му. Знаеше, че това го наранява, но понякога, когато се вбесеше забравяше да мисли преди да говори.
-Аз не съм дете Дайсън - каза спокойно момичето. Думите и прозвучаха почти като шепот, но тя знаеше, че вълка няма да има проблем да я чуе.-Мога и сама да се справям с трудностите. Винаги съм можела, още преди да попадна във вашия свят. Доведох те тук не, за да ме пазиш, а за да се разсееш от собствените си проблеми с Бо. Мога и сама да се грижа за себе си.
Тя внимателно се отстрани от обятията му и огледа грима си в огледалото(незнайно как се бяха оказали в тоалетната на заведението). След внимателен оглед на прическата и оправяне на смъкналия се чорапогащник тя погледна весело върколака.
-Е, ще се връщаме ли на кон... Защо ме гледаш така? - лицето на Дайсън имаше странно изражение. вече не беше зелен, но.. нещо в очите му бе странно различно.

Нещо у него се беше променило.Явно отвара му беше повлияла също защото то йгледаше като хипнотизиран към Кензи и преди да осъзнае какво върши я придърпа силно към себе си, притискайки телцето и към своето като се наведе и започна да я целува по врата.Дори я упря в стената като язаклещи там с цялата си тежест масетвайки се между краката й.Да определно отварата имаше пръст в тази работа.Той пъхна ръка под поличката й хубаво стисна дупето й като тихо заръмжа притискайки се силно в нея и усещайки възбуда по цялото си тяло, особено в слабините си щом дякана на дънките му бе придобли доста големи размери.
- Искам да те чукам! - изръмжа подаден на животинското у него докато не сприаше да я опипва.

-Дайсън какво правиш? - изпищя уплашено Кензи. В един момент разговаряха, а в следващия се оказа приклещена от огромното му тяло към стената. Момичето дори нямаше време да се паникьоса истински.
-Какво ти става? Ами Бо?
Той дори не реагира на думите и. Беше като диво животно опитващо се да се добере до плячката си. Отварата... със закъснение осъзна Кензи. Когато всичко това приключеше щеше да убие Оля. Момичето се опита да се съпротивлява, но още преди да се отпусне покорно тя знаеше, че тези опити са обречени на провал. Първо защото физическата и сила бе дори несравнимо нищожна с тази на Дайсън и второ, защото отварата действаше и на нея и стапяше всяко желание за съпротива. "Бо ще ме убие" бе последната мисъл завъртяла се в главата и преди напълно да изгуби контрол и да се отдаде на палещите целувки на върколака.
Тя само уви по-стегнато крачета около кръста му и зарови пръсти в русите къдрици на главата му. Цялото и тяло пулсираше от желание. Малка част от нея осъзнаваше, че това е грешка и отварата влияе и на двама им, но тази част просто оставаше няма пред другата, която се притискаше с всичка сила към вълка и скимтеше доволно при всяка негова ласка и целувка.
-Ще. Съжаляваме. За. Това. - задъхано промълви момичето и изпусна шумно дъх пред зъби, когато пръстите му започнаха да я галят под полата.

Пръстите му направиха малка дупчица на черния й клин достатъчно за да се мушнат два пръста и да си поиграят със срамните й устни между краченцата й.Другата му ръка стискаше дупето й докато той се притискаше ссъ всичка силна към нея.чу се закопчаването на дънките му е те се излузиха надолу заедно с боксерките му след което Дайсън най накахлно потърка вълчето си мъжество в нея опитвайки се да влезе и да покори малкото момиченце.
- Мммм Кензи.....! - изпъшка задъхано той държейки карнечцата разтоврени й влизайки с едно плавен тласък дълбоко в нея и започвайки ритмично да се движи пордължавайки да я целува все така страсно по врата.
Можеше да усети нейното учестено дишане и пръстите й които си играеха така сладко с косата му.

Кензи издиша рязко щом го усети в себе си. Ноктите е си забиха дълбоко в рамената му и тя затегна още хватката на краката си около него, за да го усеща още по дълбоко. Вътрешно се разкъсваше на две от усещането, че предава Бо и умопомрачителната възбуда, която се засилваше още повече с всеки силен тласък на Дайсън в нея. Момичето вече не издържа притисна с цялото си тяло към него и започна тихичко да стане до ухото. Движенията му ставаха все по-яростни и настойчиви и в един момент тя си помисли, че ще я разкъса. Само дето всеки разумен страх и болка бяха оставени на заден план и тя закачливо го гризна по ухото му. От усните и на двамата се откъсна сподавен стон, който задушиха със страстна целувка.
"Какво правя? Трябва да спра веднага" - помисли си Кинзи, но бе отнесена от вълните на разкъсващо силното удоволствие, което сякаш я преряза като с нож. Момичето изпищя безпомощно и раздра тениската на Дайсън с неподозирана до момента сила. Когато всичко свърши и краката и спряха да треперят тя се спусна внимателно на земята и се подпря на мивката. Не смееше да се погледне в огледалото, нито да погледне Дайсън в очите.
-Това не биваше да се случва - промълви смутено тя.

Дайсън още дишаше задъхано и отново се приближи до дея в лице в лице като добря чело в нейното тихо прошепна "Но ти хареса нали!?".Погали я с дясната си ръка по бузата след което я целуна по устните преди да се смъкне надолу и да описпе с целувки гърдите й през пасвата й докато с ръце я разкрачваше отново.Отдавна не се бе чувствал толкова ненаситен за нещо както сега, а и я искаше адски много.Клекна и веднага обви устни около вагината на Кензи засмуквайки я и облизвайки клитора й с жадни устни и започвайки да я целува там и да смуче лакомо.Дори сложи краката й на раменете си да ги държи с ръце докато най-сладко сладко си похапваше от мъничката Кензи мъркайки от време на време.

Кензи започваше да се паникьосва. Едно беше секс на бързо породен от незнайна отвара, но това... това беше нещо много лично и прекрачваше всички граници.
-Дайсън спри. - изпъшка безпомощно момичето, опитвайки се да игнорира това, който той правеше с тялото и. - Това не си ти. Това е отварата, която ти влияе.
Странно, но на нея отварата не и беше подействала толкова силно. Вероятно фактът, че Дайсън бе вълк засилваше ефекта. Езикът му пърхаше подобно на пеперудка и я разсейваше от главната и задача, а именно да прекрати тази лудост.
-Дайсън! Хей, Кумчо-Вълчо! Спри по дяволите, някой ще ни види.
Тя се опита да отблъсне главата му назад, но той бе прекалено силен. Накрая бе принудена да го хване за косата и да го отблъсне назад, но и това и костваше доста усилия.
-Какво ти става?! - извика паникьосано тя. - Осъзнай се, това е грешка!

Очите му светеха в зелен отенък и той заръмжа насреща и голол зъби.Въпреки,че бе силен пе усетил оскупването и това си болеже дори за феи.Примигайки няколко пъти той продължи да ръмжи така все едно усещаше някакъв вид заплаха от нейна страна.Дори ноктите на ръцете му се показха докато не сваляше очи от ней той гледайки я заплашително все едно пред него не стоеше тя, а някой друг.Не се сдържа и отново й се нахвърли и я разкрачи.Този път навлезе по-силно и отново започна да прави силни тласъци дълбоко в нея притискайки я с цялата си тежест към стената.

Кензи изпищя от болка и от очите и се отрониха сълзи.
-Дайсън спри! - проплака момичето безсилно да се бори. - Дайсън, моля те, боли ме...
Той дори не я слушаше. Всичко бе тръгнало наопаки. Тя бе виновна за всичко. Не трябваше да го води в този бар, не трябваше да пият от онези отвари, не биваше да го дразни допълнително като се сваля с непознати. Всичко бе по нейна вина. Нова вълна на болка прониза тялото и. Върколака бе освирепял. Лицето му дори бе наполовина трансформирано. Той се притискаше силно към крехкото и телце, а тежестта му буквално я смазваше и и пречеше да диша.
-Дайсън - отново проплака момичето - Плашиш ме!
Как можа всичко да се обърка така. Как можа да е толкова глупава, че да събуди звяра в него. Трябваше бързо да го свести иначе не се знаеше какво може да стане. Мисли Кензи, мисли!

Дайсън продължи тихо да ръмжи и да се движи в нея ,но вече не толкова силно, а по-плавно и ритмично от преди.Като,че ли думите й успяха малко да го успокоят и да не буайства толкова много с малката Кензи.И все пка той не спираше нито за миг.
- Грррр. - ръмженето му тихо се учваше с муцунаката му долепена до ухото й.
Цялото това ръмжене отшумя и сега той просто дидаше учестено докато отново се движеше в нея с бързи и плътни движения.
- Ахгх....не ме ли искаш Кензи?Не ти ли харесва? - попита с много тих глас той все едно беше някакси замен и опинаен от това което правеше.

Сълзите и някак успяха да го успокоят, но не напълно. Дайсън спря да я наранява, но все още не бе свършил с нея. Кензи се опасяваш, че ако го отблъсне още веднъж, ще като да се опита да вземе кокал от куче. Той не мислеше трезво. Водеше го само инстинкта да я има, да я притежава, да доминира над нея. Не бе нужно да си експерт по животните, за да го разбереш. Той непрекъснато я питаше дали и харесва, което означаваше, че изпитва и нужда да се доказва пред нея. Тъпата отвара му бе отнела и последната капка разум и сега го бе оставила сам с бушуващите в него инстинкти. Кензи скръцна със зъби въпреки страха и паниката, които се бореха да отнемат и нейния разум. Тя всякак се береше с желанието да го отблъсне и да побегне, но знаеше, че това е безсмислено, само щеше да го раздразни още повече.
-Дайсън, миличък - прошенпа тя в ухото ми милвайки нежно бузите му. - Ти не ме искаш. Ти искаш Бо. Това е грешка. Ти не искаш да ме нараниш. Пусни ме и ще намерим Оля. Тя ще ти даде друга отвара, от която да се успокоиш. Хайде Дайсън, и двамата знаем, че това е грешка. Пусни ме.

- Не не е вярно!Искам те! - заинати се то йкато разтресе глава с затворени очи все едно бълнуваше.
Съвсем намали движеяният си докато най-накрая не спря и тихо захлипа изаскимтя като наранено вълче.
- Бо не ме иска!Тя иска Лорън! - шапента отново тихо той облагайки галва на рамото й.
И все пак със сетни сили павно излезе от нея колкото се може по внималетно гледайки тъжно надолу като куче което току що са му забранили да си хапва от кокала.Той почна леко да подсмърча и сетне се наведе да обуе някак си доста небрежно боксерките си и дънките си.Погледа му висеше все надолу и някакси обягваше този на Кензи.Дали се срамуваше или просто се чувстваше разочарован от себе си след като може би ефекта на отварата намаляваше?