Гората

Слънцето бавно залязваше и ръчите му едва успяваха да се прокраднат между листата на дърветата за да осветяват гората.Беше хубава гледка и Дайсън сигурно щеше да й се наслади пълноценно, ако не беше полугол въргалящ се из тревата опитвайки се да закопчае дюкана на дънките си.Той бе прекарал последните няколко часа в пълна отдаденост на животнското у него и точно за това не си вдигаше телефона.Малко мръсничък той тъкмо си обличаше тениската когато се досети да си провери телефона.Явно факта,че си бе крил дрехите в близките храсти докато бе се вижвял в истински вълк, бе причината да има толкова много пропуснати обаждания.Вълчето седна на един камък, преглеждайки кой толкова го е търсел,че не можа да почака няколко часа без него.

Кензи напредваше в гората вдигайки шум и нанасяйки поражения на клетите дървета все едно бе мини торнадо. Нямаше спирка за това дребно пълно с енергия същество решено да намери целта си и да и нарита стегнатия вълчи задник. Това беше безобразие! Не отговори на нито едно от стоте и повиквания и даже се наложи да провери ДжиПиЕса на телефона му. Ако Дайсън бе жив и не беше в беда, то със сигурност бедата щеше да го сполети в лицето на Кензи. Беше си съсипала прекрасните обувчици заради него. А бяха последна бройка от разпродажба. Вече не можеше да си намери такива.
-Дайсън! - изкрещя ядосано дребната брюнетка. - Докарай си вълчия задник тук! Веднага!
Яростта и трошеше клони, риташе камъни и ако имаше как щеше да разкъсва мечки. За щастие мечките в гората се бяха изпокрили или такива просто нямаше, защото тя наистина бе готова да им покаже къде могат да се заврат със сладките се плюшени муцунки.
- Дайсън! Ако си жив, мъртъв си!

Гласа на Кензи накара Дайсън бързо да резбере,че е загазил.май щеше да изяде едно две шамарчето съвсем скоро.Той въздъхна тежко и прибра телефона си в дънките си и се зае с по старателното обличане на сифата си тениска.
- Тук съм Кензи!Няма нужда да викаш. - отвърна той осъзнавайки всъщност колко близо до него се намираше тя.
Очите му бързо затърсиха храсталаците за видимо движение защото със слуха си той чуваше чпещите си клонки от нейните стъпки.
- Това е гора, а не някой от нези молове където викаш силно, тук предимно само аз ръмжа, вия и душа.
Брадясалия фей се наведе да завърше връзките на обуквките си докато чакаше Кензи да се яви пред него в цялото си величие.
- Държиш се като някой от лидерите на тъмните.

Кензи се приближи тромаво към Дайсън(ама какво очаквате, това е гора, не е направена за високи токчета). Изчака го да се изправи и започна силно да го удря с юмруци в рамото. По едно време дори го подритваше, не много агресивно, но за това пък ентусиазирано в бедното.
- Глупак! Кретен такъв! Мислех си, че ти се е случило нещо! Идиот! Знаеш ли колко се притесних? Първо Хейл ме отряза, защото имал важна работа... После Бо замина на някаква тайнствена мисия от Трик... - тя още веднъж особено силно вряза малкото си юмръче в гърдите му. - А сега и ти! А-а-а-ау! изпищя болезнено Кензи и започна да разтрива ударената си ръка. - Кащо си толкова твърд дявол да те вземе?!
Момичето демонстративно му обърна гръб и продължи на разтрива нараненото място. Всички я зарязваха. Това че бе обикновен човек не значеше, че носи светеща неонова табелка на врата си "До всички Фей: Игнорирайте ме!"
-Къде беше толкова време? - попита тя, вече малко по-меко.

- Как къде бях?Оми правех разли вълчи му работи.Нали знаеш, бягане из гората, душене и дебнене на безащитни зайчета. - каза той като се изправи и се приближи към нея потупвайки я по главата с ръка леко.
- Няма за какво да се притесняваш.Добре съм! А вместо да идваш в тази опасна гора сама, можеше просто да питаш някой от светлите къде съм.
Гласа му беше спокоен докато надничаше люпотино през рамото й за да разбере дали наистина си беше наранила ръката.
- И така и така си тук, дай да се връщаме преди да се е свечерило,че да не стане вечеря на някой мечка.

Кинзи само изсумтя и се дръпна по-далеч от пръстите на върколака.
-Да бе, защото ти си типичен пример за вълк от глутницата! -каза с ирония момичето. Всички знаеха, че Дайсън е вълк единак и не общува много с останалите Фей. Изключение правеха Бо, Трик и Хейл, но напоследък тези тримата си имаха достатъчно работа на главите, така че Вълчо си оставаше пълна загадка. Кенз се вратна демонстративно и тръгна да излиза от гората
-Радвам се, че си жив. Колкото до мечките... Те трябва да се плашат от мен! - тя направи един много изразителен знак размахвайки миниатюрното си юмруче.
-Върви да виеш срещу луната щом искаш. Аз отивам да на концерт на любимата ти група... На който щях да те поканя, но ти видимо не проявяваш интерес.
Момичето тайничко хвърли крадлив поглед назад и по устните и пробягна лека заговорническа усмивка. Обожаваше да дразни Дайсън.

- Концерт ли?Какъв концерт? - веднага се присламчи лакомо към нея той облизвайки устни и гледайки с интерес вървящата Кензи.
Въпреки,че подозираше,че тя не притежава никкави билети и всичко казано си беше измислица, любопитството му наделя.
- Ще дойда тогава щом ме каниш, а и без това аз привърших за днес с вълчите изпълнения на дивото зове.
С няколко големи крачки той почти успя да я настигне и вървеше плътно зад нея.
- Май плановете ни ще се провалят обаче! - вдигна глава към небето Дайсън оглеждайки голяма група нахални мрачни облаци канеки се да завземат непосвода за да истърсят един хубав порой върху вълчето и бунтарката.

На лицето на Кензи разцъфна доволна физиономия, като на нахранена котка. Дайсън подскачаше около нея като подмазващо се куче и целта бе постигната. Девойчето нагло размаха под носа му билетите за концерта на една местна и малко известна банда, която по случайност и двамата харесваха. Тя с удоволствие забеляза блясъка с учите му и тъжното изражение, щом погледна към сгъстяващите се в небето облаци.
- Няма страшна, концерта е в местен рок-клуб. Нали знаеш, евтин алкохол, евтини жени, цигарен дим... точно в твой стил на голям и лош вълк...
Разбира се това не ме вярно и двамата го знаеха. Кенз едвам се сдържа да не прехне при вида на кривата физиономия на Дайсън. Той мразеше такива заведения и се чувстваше не на място, докато малката брюнетка на такива места бе като делфин във вода. Тези долнопробни дупки бяха естественото и местообитание така да се каже.
-Хайде де! Няма да е толкова зле! - подвикна бодро момичето - Аз ще съм с теб да те пазя от лошите лелки, които искат да те притиснат в ъгъла.

- Добре официално те назначавам за мой личен бодигард да знаеш!Ти те решеваш на коя мацка да пускам кокъл! - засмя се той като гледаше хипнотизирано към билетите които тя размахваше пред него като сочна мръвка.
Той се облиза още по-лакомо и дори леко оголи зъби знайки,че с Кензи нямаше да му е скучно на който и да е било концето или в който и да било то бар.
- Да вървим тогава преди за е заваляло и да пропуснем веселбата. - подкани я той като я задърпа за ръката напред.