Барът отвън

Нощта бе мрачна и мъглива. В мрака слабо се чуваха клаксони на коли и далечната глъчка идеща от центъра на града. Дал, бе иден от най-популярните сред Фей барове. Главно, защото тук не бе важно от коя страна на барикадата си. Тежките метални врати се отвориха с трясък и от светлата вътрешност на заведението изскочи стройна женска фигура. Макар и стилно, тя бе твърде леко облечена за лятната, но хладна канадска нощ. Къса дънкова пола, викоси ботуши, семпла римка и късо дънково якенце. Всичко в нея обещаваше страст и незабравими наслади. В ръцете си дамата държеше цигара и излъскана до блясък от употреба метална запалка. Девойката се опря небрежно до стената и запали цегарата с отработен жест. Веднага щом първите глътки дим навлядоха в дробовете и по лицето и се изписа доволно изражение. Не и харесваше новото правило да не пуши в бара. Все пак това си бе ограничаване на смвободата! Само, че със стария Трик не можеше да се спори, щом бе казал да пуши навън, щеше да пуши навън. През гъстата мъгла се прокрадна шума от нечии чужди стъпки. Още посетители на бара... Нормално, нощта тепърва започваше и Фей излизаха на лов.

Вечерта й щеше да стане още по-скучна ако си останеше вкъщи, гледайки някой филм, редом с купа пуканки и кутия ванилов сладолед до себе си. Знаеше го от опит. Последните няколко вечери бяха прекарани точно така. Затова този път вещицата бе решила да излезе навън, макар и сама.
Барът на Трик, една от малкото интересни неутрални територии, изглеждаше като най-подходящото място за прекарване на нощта. И светли, и тъмни можеха за малко да оставят различията си и да се забавляват заедно. Елизабет се бе запътила именно към него. Бе решила да се разходи малко, така че мина целия път пеша, докато накрая стройната фигура на момичето не бе на метри от входа. Облечена само по тънка черна рокличка и обувки на висок ток в същия цвят, Лиз леко потрепваше от подухващия ветрец. Скоро обаче чувството за хлад бе заличено от пораждащото се недоволство в нея щом видя излезлите за да пушат навън хора. Значи и тук важеше ограничението. Сериозно?! Чак не бе за вярване. Не, че самата тя бе заклет пушач. Дори рядко припалваше, особено пък през деня. Ала вечери питието вървеше по-добре и с по цигара. Дори и сега й се прииска да запали една. Така и така все още бе отвън. Спря се за момент, колкото да прерови черната дупка (а.к.а. чантичката си), да набара някак кутията измеджу другите нещица там и да извади цигара. Затърси и запалка, но такава така и не откри. Явно чантите наистина поглъщаха незнайно къде по някой друг предмет. Както и да е, нали имаше и други пушачи. Щеше да подосажда на някой от тях.
- Може ли огънче? - репликата бе отправена към някаква чернокоса мадама, опряла се на стената пред входа.

Вещицата почти не обръщаше внимание на това кой влиза или кой излиза от бара. Може да се каже, че направо се съсредоточи върху пушенето, за да му се нарадва възможно най-много преди да влезе вътре и да се наложи да премине само към алкохол и нещо за мезе. За сега просто дръпваше от цигарата си, вдишваше дълбоко и изкарваше дима на малки, гъсти облачета. Дори се опита да направи някое от онези кръгчета, макар че не й се получаваше особено много. Може би нямаше достатъчно опит, за да свикне да прави подобни трикове.
Тази съсредоточеност обаче бе напълно нарушена щом нечий вик отвътре успя да се чуе толкова силно и навън пред бара. Думите обаче привлякоха вниманието на Елизабет. Битка, при това за храна.. Интересно. За момент си помисли, че храната ще е нещо живичко и крехко, но явно бе далеч от истината.
Първоначално просто надникна вътре, колкото да види кой се изхвърляше толкова много на думи. Накрая просто хвърли почти догорялата цигара и влезе вътре. Искаше да гледа шоуто отблизо, така че се запъти към бара, за да си намери подходящо местенце. Разбира се, мина покрай г-н Фулбъстър.
- Да не се наложи само ти да плащаш. - подметнах набързо, дори в движение.
- Не се знае що за индивид може да изникне насреща ти.

Щом подмина господинчото, вещицата се запъти към бара. Настани се на едно от столчетата и щом Трик най-накрая й обърна внимание, се възползва от момента да си поръча питие. В случая бе голямо уиски с няколко ледчета. С нетърпение изчака да й бъде сервирано, за да отпие вече от него. Доволна усмивка се изписа на лицето й. Но ето, че и този момент бе прекъснат. При това отново от същия индивид. Все още с чаша в ръка се завъртя на стола, така че да е лице в лице с него.
- А ти да не твърдиш, че не мога? - контрира въпроса му с един и от нейна страна.
Протегна ръката си, за да остави чашата на сигурно и безопасно място. Пиене не се хабеше просто така, а не се знаеше дали в предвид стечение на обстоятелствата чашата нямаше да се изръси някъде.
Стана от мястото си и с бавни крачки се запъти отново към гръмогласния мъж, който явно все още отчаяно си търсеше опонент. Сериозно ли бе прибегнал до такова невинно и симпатично момиченце като нея? Срамота!
- Не знаеш ли, че неутралните територии по принцип не са за такива работи?
На такива места светли и тъмни фей не трябваше да враждуват и да включват някакво насилие в действията си. А него не го бе виждала в имението на Мориган, което значеше, че е от онези добричките.
- Освен ако наистина не настояваш да се биеш с някого.. - допълни някак провлачено, докато не дойде самоуверения завършек на думите:
- .. и да рискуваш да те победи момиче.

Изкашля се тихичко и отмести погледа си някъде настрани. Поне за момент. Това със събличането някакъв трик да я разсейва ли беше? Нямаше да се получи. Поне не и след минутка, когато успееше да се концентрира без да се поддава на онзи инстинкт да хвърли някой друг обстоен поглед. Но пък, гледайки за момент останалите в бара, те бяха зяпнали непознатия с любопитство. Най-накрая и Лиз върна погледа си към него, съсредоточавайки се върху лицето му, за да срещне неговия. Тази непоколебимост до някъде й допадна. А и нямаше да е лошо самата тя да си припомни какво е да се сбиеш с някого. Скоро не го бе правила. Само се чудеше дали ще й е удобно с тази рокличка и главно с високите обувки.
- А какво ще стане ако аз спечеля? - вметна отново.
Всъщност, май й бе все тая дали ще получи нещо. Дори не бе сигурна какво може да вземе от него или с какво би й помогнал. Но все пак онази страст към сделките и уговорките я подтикна да попита и за нейните облаги при евентуалния друг завършек на боя.
- Както и да е.. Хайде, започвай! Да видим какво толкова можеш.

Елизабет първоначално просто наблюдаваше. Беше й интересно що за способности ще види от негова страна и всъщност искаше да разбере какво същество бе. Сещате се, на мято като това можеше да се види какво ли не. И все пак, съдейки по това, което видя, значи бе нещо подобно на нея. Работата бе там, че тя контролираше всички емеленти и лесно щеше да се отърве от ледения затвор, в който се озова.
- Не бъди толкова сигурен.. - направи кратка пауза.
- .. Всъщност, как ти е името?
Най-накрая реши да предприеме някакво действие. То не, че бе особено голямо. Просто се доближи до един от ледените колове и го докосна с ръка. Потрепна леко от усещането на нещо толкова студено върху и без това топлата й кожа. А самата тя се нагря още повече. Започна да затопля и леда, докато не взе да се стапя. Не целия, нямаше да се хаби толкова за цялата клетка. Само колкото да се образува достатъчно голяма дупка, че да премине през нея и да излезе.
Щом вече бе един вид на свобода, за момент впери поглед в меча. Интересни формички от лед можеше да прави въпросния господинчо. Но Лиз така и така бе преминала към използването на точно противоположното нещо - топлината, така че съвсем реши да премине към огнения елемент и да накара пламъци да обвият първоначално дланта й, а после да приемат формата ма меч, подобен на неговия. Колко устойчиви щяха да се окажат срещу леда като твърдост не се знаеше, но идеята бе да се противопостави с топлина на неговия студ. Реши направо да предприеме атака, така че, макар и с токчета, се засили към него за един на пръв поглед обикновен сблъсък.

Никак не бе удобно да вървиш по лед с подобно обувки, пък като ли в нейния случай- да се тича. Опита се да се спре навреме, преди да се е изръсила, като това доведе до серия странно движения, съпроводени с доста размахване на ръцете. В крайна сметка успя да някак да се задържи, макар и накрая да бе в леко приклекнало положение, подобно на старта при 100 метра бягане. Поглеждайки самодоволната усмивка на Грей, вещицата определено осъзна, че навярно не я чака нищо хубаво. Особено пък ако се задържа по-дълго време на едно място. С толкова лед под нея можеше да очаква какво ли не. Все пак той имаше някакво предимство, затова момичето бе подготвено за изненади. И точно както предполагаше, усети лекото трептене под краката си, предвещаващо изникването на нещо. Пък и честно казано, с това гласно изказване на магиите си, младежът отсреща направо си и подсказваше какво предстои, макар и да й даваше едва секунда време за реакция. Леда обаче в случая й помогна, за да се хлъзне настрани и да избегне първия гейзер. В същото време пламъците плъзнаха не само по дланта й, но продължиха по ръката, докато част от тях не се преместиха по гърба (без да изгарят дрехата й впрочем), където приеха формата на малки, огнени крилца. С няколко замаха, те й помогнаха да се раздвижи по-маневрено, дори издигайки я на известно разстояние от ледения под. Вече определено й бе по-лесно да заобикаля появяващите се шипове. Мечът в ръката й пък се преобразува в две огнени сфери, които запрати към Грей.

Можеше да се каже, че предположението му й даваше голямо предимство. Навярно очакваше от нея да използва единствено огнени магии. А огнен щит надали щеше да свърши работа срещу множеството стрелички, които се залетяха към нея. Щеше да смени елемента. Или по-скоро да използва и втори, редом с огнения. Не й бе нужно дори да изрича някакви думи, за да накара сякаш мигновено от земята да се надигне достатъчно голям къс земя, подобен на висока стена пред нея, служещ й за защита. По същия начин, по който нейните огнени сфери бяха спрени от неговия щит, така и сега ледените стрели се разбиха в барикадата й от земен слой, цимент и част от подовата настилка в бара.
- Лъжеш се. - кратичко и ясно опроверга предположението му.
Стената пред нея се разпука и натроши на по-дребни части, които също се отправиха към него. Този път обаче бяха само за разсейване. С крилцата си, Лиз полетя зад тях, надявайки се докато Грей се занимава да си избегне, тя да промуши между тях и да се добере до него.

Не очакваше да е толкова лесно. Бе предположила, че Грей ще е изненадан, но чак пък да изпадне в такъв шок, че да не реагира по никакъв начин и да се остави без каквато и да било защита.. Това накара и самата нея да се учуди. Може би и затова не използва никаква друга сериозна атака. Единствено, както се бе засилила към него, летейки издигната само на няколко сантиметра от земята колкото да не стъпва по леда, постави ръце на раменете му и единствено го избута назад, докато гърба му не опря в стената. Тогава вече и тя си позволи да стъпи на пода, като все пак продължаваше да го придържа така, за да не реши в последния момент да й се измъкне.
- Какво? Отказа ли се вече? - попита го учудено и леко надигна глава, за да срещне погледа му. Все пак бе по-ниска от него дори и на високите обувки.

Щом видя как онзи Грей пред нея просто се разпада, на лицето на Елизабет се появи лека усмивка. До някъде направо се радваше, че не е попаднала на някого, който бе само на думи и наистина щеше да е лесно да победи толкова бързо. Всъщност, дори и да й изиграеше някоя лоша шега, можеше само да си вземе поука от ситуации като тази и да се научи да не подценява противника, мислейки си, че толкова лесно се е отказал.
- Интересно. - промълви тихичко по-скоро на самата себе си и се обърна.
- Ако се стигне до ненужни крайности, навярно пак няма да има кой да ти плати сметката. - вече дори се засмя.
- Нали затова бе всичко?
Напълно остави елементите, които до сега използваше. Огъня по гърба й изчезна, късовете земя бяха зарязани някъде из бара.. Щом новият образуван лед бе толкова необичаен, то щеше да остави останалите поддържани елементи, за да се концентрира само върху едно друго нещо. Съсредоточи се върху един нов - водата. При това върху замразеното й състояние. Дали щеше да успее да накара леда му да се разпадне, просто за да се освободи от клетката си?

Никак не обичаше да е в подобно положение. Самият факт, че бе в такава сконфузена ситуация, в която нямаше възможност да мръдне накъдето и да било, до някъде я дразнеше. И все пак подобно нещо не си пролича по изражението й. Да не говорим пък и, че не показа особено голямо притеснение от опряното в гърлото й острие. Гледаше Грей с някакъв миличък поглед, напълно противоположен на неговия, премигвайки от време на време.
- Мда.. Не си ти когато си гладен. - сети се за великата реплика, като я изръси тихичко, последвана и от леко подхилкване.
Хвана ръката му и понечи да я отмести леко встрани, за да отдалечи заостреното парче лед от себе си.
- Трик, пиши всичко на моя сметка. - провикна се към собственика, макар и да не отделяше поглед от младежа пред себе си.
Щеше да се наложи да се погрижи и за поправянето на цялото заведение, но както и да е..

Момичето се запъти подир Грей, тъй като бе оставила питието си на бара. Дано поне то си стоеше непокътнато. В същото време съвсем тихичко и едва доловимо изрече нещо, след което всичко разбутано наоколо малко по малко си отиде по местата. Нямаше да остави бара на Трик в пълна кочина щом вината за това бе от части нейна.
Седна го Грей, с чашата си в ръка, като отпи от питието. Леко се намръщи заради парливото усещане в гърлото си, като от това дори и не обърна кой знае какво внимание на идиотския смях на събеседника си. Но все пак каза нещо в отговор на думите му:
- Защо? Прекалено си добричък, за да нараниш такова невинно същество като мен ли?
Този път Лиз се засмя. Самата тя не се определяше като особено невинна, макар и на пръв поглед да изглеждаше като такава. Ала нали все пак бе от тъмните.

Явно щеше да й се наложи да дава дълги и подробни обяснения. Всъщност, бе й някак странно някой тук да не знае какво се случва. На повечето същества им бе известно разделението, но явно този идваше наистина от доста далече. Може би по-късно щеше да го разпита от къде точно. За начало започна да отговаря на зададените въпроси един по един, както си им беше реда.
- Има магьосници.
Та нали самата тя бе нещо такова. Вещица, магьосник .. е не точно едно към едно, но близко все пак.
- Може да срещнеш какви ли не същества. Каквото ти дойде на акъла. Или поне образно казано. Вампири, върколаци, сукубуси.. дори и аз не знам за всички, но определено можеш да срещнеш доста от тях, при това навсякъде. Двете гилдии, както ги нарече.. - дори самата тя не се сети за достатъчно подходяща думичка, но и тази вършеше работа - .. мога да те заведа до някоя от тях по-късно.
Всъщност, можеше да го заведе само в имението на Мориган. Двореца бе територия на светлите и не бе удачно да ходи там без наистина надеждно подкрепление.
- Работата е там, че трябва да избереш към коя да принадлежиш. Според това ще можеш да отседнеш или в имението на тъмните, или в двореца на светлите докато не си намериш собствен дом.
Очакваше въпрос за самото разделение, но за сега направи кратка пауза. Нямаше наведнъж да го залива с прекалено много информация.