Барът отвън

И ето, че очакванията й бяха оправдани. Предполагаемият въпрос последва, макар че младежът се целеше нависоко и направо питаше за водачите.
- Начело на светлите стои Аш, а на тъмните - Мориган. Това са просто наименуванията на титлите, да не се чудиш много. За сега обаче все още не са избрани такива.
Всъщност, това я накара да се замисли за суматохата, която би могла да стане в подобен момент, в който го нямаше изрядният контрол на началниците.
- Може би в най-скоро време ще се организират изборите, по време на които кандидатите трябва да преминат през разни изпитания, чрез които да се оценят качествата им . Може би този път повече хора ще се опитат да стигнат до постовете и ще е по-интересно.
Дори самата тя си имаше едно на ум и мислеше да се пробва този път.

Предположенията му правеха нещата малко по-сложни за обяснение, тъй като момичето се опитваше да представи нещата по по-лесен за възприемане начин.
- Е, не е точно типичното оценяване при което се показваш пред жури и представяш талантите си.
Де да беше така. Щеше да е адски лесно.
- Има съвет от старейшини, но тяхната задача в случая е да организират състезание, изпълнено с предизвикателства. Участниците се изправят един срещу друг в тях, макар и не всичко да представлява директна битка, а по-скоро съревноваване на умения, приложени върху трето лице или някаква специална задача, а крайният победител се избира за Аш или Мориган.

- Може би. Нищо не ми пречи да се опитам.
Всъщност, съдейки по това, че напоследък се навъждаха предимно вампири, върколаци и тук-там, нещо по-различно, то момичето смело можеше да заяви, че имаше шансовете да се представи на ниво в подобно начинание. Затова й отговорът й по-скоро клонеше към "да", макар и да вземаше решенията предимно в последния момент.
- Ами ти смяташ ли да се опиташ да се впишеш тук или мислиш да си хванеш пътя към вкъщи? - най-накрая му зададе някакъв въпрос, който породи след себе си и още един.
- От къде идваш, впрочем? Навярно е от доста далеч щом не знаеш нищо за това местенце.

Искрена усмивка се появи на лицето й при последните му думи, като за щастие успя да подтисне смеха си. Все пак не искаше да помисли, че му се подиграва, но въпреки това й бе някак весело. Младежът до нея бе доста самоуверен, но дали наистина можеше да победи всички останали тук? Но да не забравяме, че преди това имаше и други дребни подробности за уреждане.
- Щом ще оставаш трябва да избереш страна - светла или тъмна. Така че, от добричките ли си или се причисляваш като зла гадинка?
Не, че тъмните бяха чак толкова зли.. Просто светлите фей се имаха за света вода ненапита.

Елизабет с наистина голямо удивление гледаше ентусиазма му и долавяше приповдигнатото настроение, с което младежът изричаше думите си. Дори за малко да започне да му аплодира накрая.
- Определено трябва да си при светлите! - каза уверено, обобщавайки получената информация за това как той трябвало да помага да хората и т.н., и т.н.
- Те са толкова добри към хората и ги използват само в краен случай ако наистина им се наложи да се хранят, а няма от кого друг.
Навярно се досещаше, че под "хранене" се има в предвид използването на нечия енергия за собствено преживяване.
- Докато ние, тъмните, не сме толкова загрижени за тях, така да се каже. - допълни Лиз, един вид издавайки и своята страна.

И ето, че идваше време за доста обяснения. Тъкмо самата тя щеше да си припомни наново всичките подробности относно разделението, които не бяха повтаряни от момента, от който старите Аш и Мориган бяха свалени от власт.
- Не е задължително, макар че някои от индивидите наоколо наистина се мразят. Главно обаче сме разделени на гилдии заради идеалите си, без да си имаме за главна цел да се противопоставяме едни на други. И въпреки това от въпросното разделение възникват и доста конфликти. Вече не е позволено тъмен фей да ходи на територията на светъл и обратното. Тогава вече настъпват сконфузни моменти. Това тук обаче е неутрална територия. По-голямата част от града всъщност е такава. Можем спокойно да се събираме без да се стига до големи вражди.
Вече сигурно можеше да му стане ясно, че тук не всеки от противоположната страна веднага налиташе на бой. Дори много малко го правеха, особено на неутрални места. Сигурно и заради това никой друг не се съгласи да се бие с Грей в началото.

Изражението му, изпълнено с ентусиазъм, малко дори я притесни, а думите му вече я учудиха още повече. Бе прекалено смел, самоуверен, до някъде дори и наивен. Нима си мислеше, че ако отиде на абсолютно 'тъмна' територия, а именно имението на Мориган, щеше да си остане невредим без някой да му натрие носа?!
- Идиот. - изсъска тихичко и едва доловимо вещицата, макар и изобщо да не се замисляше дали той ще я чуе и дали би се засегнал от подобна думичка. Но това наистина би било идиотска постъпка.
- Няма да те заведа. - отвърна му вече по-високо и уверено, макар и заформящата се около нея ситуация.
Друг бе въпросът, че напоследък не бе срещала особено много фей, независимо от страната им, пък камо ли конкретно на тяхната тъмна територия. Съмняваше се дори в имението да има някой по-особен, когото Грей да сметне за интересна и евентуално борбена личност.